ВЪЗПИТАНИЕ

ПРИНЦИПИТЕ И ПРАКТИКИТЕ ПРИ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА

Лекцията, която представих на Втората национална конференция, посветена изцяло на хоумскулинга, през септември 2007 г. в Хасовица, Смолянско.

Мирогледът на човека е основата за личните решения, които взема и той се превръща в арбитъра, чрез който човекът преценява мислите и идеите, които го заобикалят. В центъра на всеки мироглед е това, което би могло да се нарече „пробен камък” за този мироглед, предположение, което е поддържано като основна истина за реалността и, което служи като критерий, който да определи кои други предположения може или не може да се считат за заслужаващи доверие. Мирогледът може да бъде представен като карта на реалността. За да преминат през живота успешно нашите семейства, е наложително да можем да ‘четем’ различните карти, за да определяме коя карта наистина представя реалността.

Децата разсъждават различно от възрастните. Изглежда, че това е част от порастването. Обаче, изследванията сочат, че на децата им отнема все повече и повече време, за да преминат от детинското мислене към мисленето на възрастни.

Какво е необходимо, за да се насърчат децата да изоставят детинското разсъждение? Отговорът на този въпрос, макар че не е лесен, може да бъде обяснен. Съществуват четири фактора, повлияващи тази промяна. Тези фактори са непосредствени преживявания, словесно взаимодействие, узряване и неочаквани събития.

Непосредствените преживявания

Малките деца трябва да взаимодействат с обектите. Описването, сравнението и противопоставянето на качествата на обектите ще подпомогне разсъждението. Например, даването на детето на възможността да променя формата на даден предмет, за да види дали съществува съответстваща промяна в значението му, учи за причинно-следствените връзки, които са решаващи, за да могат децата да се научат да мислят.

Словесното взаимодействие

Изолирането на децата или поставянето им в обстановка да работят независимо от разговорите на възрастните в продължение на дълги периоди от време не повишава интелектуалното развитие. Непринуденият обсег на темите от работата, семейството, раждането, израстването и смъртта, включва планове за бъдещето и разсъждение върху различни теми. В много разговори децата активно се борят, за да разберат новата идея или понятие от непознатия свят. Ходенето до музеи, библиотеки, концертни зали, противопожарни сгради и исторически забележителности, всичко това допринася за насърчаването на възможностите за словесно взаимодействие.

Узряването

Според изследвания от университета в Оклахома „физиологичното узряване на нервната система играе задължителна роля в повишаването на интелектуалното развитие”. Макар че годините на узряване варират при различните деца, преминаването от етап към етап е сходно. Прескачане или преобръщане на етапите не се появява. Правилното хранене, почивката и упражненията, разбира се, също играят роля в това развитие.

Неочакваното

„Не очаквах това да се случи” е коментарът на човек готов да направи промяна в мисленето си. Когато съществува несъответствие между това, което е очаквано и това, което в действителност се случва, ученето и разсъждението се повишават. Тъй като училищните стаи имат тенденция да ограничат тези последни три фактора, за родителите с деца би било необходимо да осигурят тези видове опит в къщи. Семействата, които обучават своите деца в къщи не трябва да го правят като подражават или като се опитват да пресъздадат модела на класната стая в техния дом. Непосредственият опит, съчетан със словесно взаимодействие, които създават неочакваното събитие, повишават интелектуалното развитие и разсъждение. Когато малкото дете възкликне, “Не очаквах това!” може да сте сигурни, че ученето и интелектуалният растеж се случват.

Лу Приоло споделя, „Никога не развих интерес към историята, когато бях дете, защото никога не разбрах как отминалата история е свързана с моя настоящ живот.

Вдъхновете ги!

Книгите са като хората: пленителни, вдъхновяващи, провокиращи мисленето, някои смешни, някои замислени, други с болки от старостта, но все още с мъдрост; някои са обхванати от болест, някои са лъжливи; но други са възхищение, което да съзерцаваш, а много пътуват до чужди земи; някои плачат, някои учат, други представляват голямо забавление, те са чудесни събеседници и всичките имат индивидуалност – Книгите са приятели. Кой човек има твърде много приятели?

Ние искаме, също така, да вдъхновим децата да обичат красивата музика и изкуството. Може да се запитате какво общо имат музиката и изкуството с развиването на добродетелен характер: много общо!

Важен принцип от практиката на възпитанието на децата е да открием стила на учене на всяко дете. Това е ключът към успеха в тази област. Нагласата до голяма степен определя начините, чрез които хората работят, общуват и учат. Много е важно родителите да разберат силните и слабите страни на своето дете, неговите цели, интереси и вътрешен мир. Без свои собствени цели децата често се превръщат в пасивни участници в целите, които другите хора имат за тях. Постигането на успеха зависи от самопознаването, положителното мислене, целите и увереността в способностите на даден човек. Познаването на детето ни ще ни покаже как да оценим и да подхраним индивидуалния му потенциал за учене, основан на неговите таланти и нагласи. Някои деца са склонни да задават повече въпроси, други реагират на предизвикателства, а трети имат абстрактно мислене. Някои деца с музикален талант учат по-бързо и по-лесно дадена информация, когато тя е включена в песен. Децата с талант в математиката и логиката схващат бързо математическите модели, лесно запаметяват фактите и формулите, и са способни да създадат работен план. Детето с талант в разбирането на чужди езици или с талант в усвояването на думите може с лекота да усвоява чужди езици. Практикуването на личните интереси – пеене, свирене на музикални инструменти, танци, кучета, хербарии и други – балансира ежедневните, създаващи стрес дейности.

Всеки от нас иска да дава безусловна любов на своите деца, но повечето родители не дават своята искрена любов на децата си. Причината, поради която не го правят, е, че не знаят как. Затова много деца днес не се чувстват искрено, безусловно обичани и приети.

Безусловната любов се предава чрез директния зрителен контакт. Започвайки от тези първи часове, когато държите новороденото в ръцете си и се обвързвате. Нежното говорене и гледане в очите на детето ви поставя началото на процеса на общуване. Децата могат да почувстват любов в себе си, когато човек ги гледа директно в очите. Директният зрителен контакт е мощен начин да общуваш с някого, но особено с децата на някого. Вие казвате, „Аз те обичам… Интересувам се от това, което имаш да кажеш… ти си важен… Искам да бъда с теб… Ти си много ценен за мен.”

Но внимавайте! Това може да бъде средство за изпращане на негативни и неодобряващи послания. Използвайте зрителния контакт внимателно.

Друго важно средство за общуване е физическият контакт. Докосването на друг човек казва ясно „Аз те обичам; ти си чудесен човек.” Физическият и зрителният контакт трябва да бъдат част от ежедневното ни отношение към децата ни. То трябва да е естествено и успокоително, а не показно или прекомерно. Друго средство за общуване се нарича съсредоточено внимание. То означава даване на детето ни пълното внимание по такъв начин, че то чувства без съмнение, че е напълно обичано. Това средство за показваме на любов се нуждае от вълшебния компонент В-Р-Е-М-Е. Това къде сме отишли или какво сме направили не е толкова важно, колкото факта, че сме отделили време да бъдем заедно, така че да можем да говорим, да слушаме и да имаме време на непрекъсвано общуване. Семейство Куинс споделят „с толкова голямо семейство като нашето и с ограниченото време, което да отделиш на всяко дете, може да разберете, че „специалното време” идва само на всеки 10 до 12 седмици за всяко едно дете. Това е много важно време за нашите деца. И макар че времето никога не стига, отделяйте време на своите деца!”

Когато децата израснат в дом, където майка им и баща им показват любов един към друг, където те получават безусловна любов, изразена с очите, с физическия контакт и със съсредоточено внимание, те ще искат да имат взаимоотношения със своите родители.

Всяко дете е уникално!

Трябва да станем ученици на нашите деца. Трябва да познаваме отблизо децата си – техните таланти, способностите им, надеждите им и мечтите им. Докато прекарваме време с децата си ще опознаем техните сърца.

Юлияна Матеева