Как да четем езика на бебето
Подобно на нас възрастните и бебетата имат език, чрез който говорят. Това не е езикът, изразен чрез думите и речта, но е езикът, който всяка майка може да се научи да разчита в погледа, жестовете и възгласите, чрез които бебето комуникира. Но дали по този начин не се обръща прекомерно голямо внимание на малките същества? Нуждаят ли се те наистина от толкова сериозно отношение? Никога не бива да се забравя колко съществени са първите години за развитието на едно дете. Начинът, по който се отнасят към него, оставя отпечатък върху мозъка му и върху бъдещите му възгледи за света, както и върху умението му да се справя със задачите и предизвикателствата. Бебе, чиито потребности от стимулиране редовно са били задоволявани, ще има по-различно структуриран мозък от бебето, на което не е било обръщано достатъчно внимание.
Колко често единственият сигнал, който майката и бащата разчитат е плачът на бебето? Това не е неговият език, това е израз на тревожността и безпокойството му, поради това че не е бил разчетен неговия език. То казва точно от какво се нуждае. Единствено трябва да го наблюдаваме. Дали след като е изпило сокчето, отваря широко очи, махайки с ръчичка към празното шише, или в столчето си за хранене “си поисква”, отново на неговия език, празната купичка с вече изяденото, приготвено от мама пюре? Колко малко се изисква от нас – да разчитаме сигналите му и да насърчаваме любознателността, и потребностите му да изследва, и опознава света. Според проф. Зингер “сетивните сигнали могат да въздействат върху структурното развитие на мозъка само когато са резултат от активно взаимодействие с околния свят, при което инициативата принадлежи на детския организъм.” Друг път желанието на бебето да общува с мама е толкова голямо, че след като е вложило всичко от себе си да пропълзи до нея и да привлече вниманието й с ръчички, и радостни възгласи, то започва отчаяно да плаче. През първите години от живота нервните връзки са в непрекъснат процес на преустройство, при което се запазват само около 1/3 от тях (около 15 000 на една клетка). Това, кои ще се запазят зависи от тяхната активност. Запазват се само връзки, които активно са били използвани продължително време. Следователно, от решаващо значение по какъв начин бебето ще изгради своя индивидуален, уникален мозък, е нашето съдействие.
Времето и обичта към детето струват повече от което и да било занимание и ангажимент. Правилно разчетените сигнали развиват способността му за комуникация, която е съществена за формирането на мозъка му, за доброто му самочувствие и за развитието на познавателните му функции. Кои родители не желаят децата им да са умни и будни, самостоятелни и инициативни. Това, обаче, не се случва “от само себе си,” нито случайно. Колко решаваща е навременната и уместна намеса на родителите, знаят само тези, кoито са го преживели.
Юлияна Матеева
