Четене на глас
от Натаниел Блудорн (един от синовете на Харви и Лори Блудорн, автори на книгата “Преподаване на Тривиума”)
В годината когато навърших пет години, майка ми ни четеше поредицата Малка къща. Така започна дълга поредица от книги, които тя и татко ни четяха. Картините, които рисувах в ума си на тези истории, украсяват детските ми спомени. Те ме формираха.
Искам да ви помогна да четете на вашите деца.
Защо да четете на децата си?
Книгите разширяват кръгозора. Чрез слушане, децата се докосват до повече хора и места отколкото биха могли през краткото си детство. На удобния диван, родителите могат да заведат семейството Около света за 80 дни с Жул Верн.
Добрите книги учат на характер. Чарлс Дикенс описва престъпници в Оливър Туист, които противопоставя на невиинното бездомно дете Оливър – което е отвлечено от Феджин, учителят на крадци. Авторите преподават добри качества, като ги противопоставят на лошите. Децата учат стойности, като любопитство, любов и приключение.
Разбирането от слушане идва преди разбирането от четене. Децата се учат да разбират понятия и да вадят изводи от историите, които чуват. Децата на които е четено имат по-силни езикови умения – богат речник и усъвършенствана памет и редица възможности. По-скоро се научават да четат трудни книги.
Четенето учи на писане. Слушането на Charlotte’s Web на Уайт отпечатва неговия стил в паметта на детето. Добрите книги са дело на велики умове. Като ги слушат, децата се учат как звучи доброто писане.
Историите преподават история. The Scarlet Pimpernel ме подтикна да уча за Франция и революцията. Това ме отведе до Наполеон и после до изгубения Луи XVII. Men of Iron на Хауърд Пайл учи повече за средновековния живот от всеки учебник. Историята е нещо, което трябва да се преживее, и това правим чрез историите.
Четенето на глас изгражда семейна връзка. Беше успокояващо да седя удобно до майка ми във ветровит зимен следобед, докато тя ни четеше The Alhambra на Ървинг. Помня как цялото ни семейство слуша отпуснати на местата си докато татко чете The Wreck of the Grosvenor на Ръсел. Всеки път когато татко попиташе дали да спре, ние викахме да продължи.
Как да четете на глас?
Майка ми ни четеше следобед, когато бяхме свършили с ученето. Използваше четенето на глас като награда. Молеше ни да сме тихи, но можехме да си играем с играчките.
Искаше от нас да задаваме въпроси, ако не разбирахме нещо. Понякога тя задаваше въпроси, за да види дали разбираме всичко. Понякога ни караше да разкажем, това което сме чули в края на главата; това се нарича преразказ.
Майка ни четеше около час или два в зависимост от това кога гласът ѝ ще падне. Понякога продължавахме обвити с изключително хубава приказка през целия следобед. Като ни показваше нейната любов към четенето, мама запали любовта у нас.
Татко четеше от друга книга преди лягане. Той четеше повече екшъни и приключения. Има нещо в Шерлок Холмс и истории като Островът на съкровищата, което ги прави подходящи за вечерно четене.
Недейте да четете скучни книги. Четете книги, които ви ентусиазират. Децата ви също ще ги харесат. Предизвикайте себе си да четете книги, които смятате за трудни. Това е като да тренирате мускулите си за четене. Може да ви се струва, че малките деца първоначално не схващат нещо, но подробностите са се скрили в паметта им.
Аудио книгите са прекрасни. Всяко представление добавя глас и изпълнение на четенето. Нашето семейство има любими четци. Аудио книгите са добри за пътувания. Ако ви плаши четенето на глас, може да започнете с аудио книги.
Какви книги да четете?
Кое е „класика“? Ако питате библиотекарката ще ви каже, че класиката са книги издържали изпита на времето. (Някои хора се объркват с древната гръцка и римска литература.) За мен класически книги са тези, които са намерили пътя си до сърцата и умовете на читателите за няколко поколения. Те са устояли.
Трябва ли да четете само класика? Не. Не всички класически книги са подходящи за деца. Има добри съвременни книги, които все още не са събрали достатъчно прах, за да бъдат наречени „класика.“
Препоръчвам да избягвате лекото четиво – книги с беден речник и в които характерите не са развити.
За родители, които наистина искат предизвикателство, препоръчвам The Moonstone, Клетниците, Айвънхоу, Черната стрела, или Бен Хур.
