Нещо повече за възпитанието
Замисляли ли сте се, кое е предизвикало насаденото мнение, че децата биха имали добро поведение в детската градина и коренно различно и недисциплинирано поведение вкъщи?! Има много въпросителни в тази посока, а отговорите като че ли ни насочват съвсем недвусмислено и тенденциозно към презумптивното твърдение, че родителите не могат да се справят с отглеждането и възпитанието на малките си деца. Ето тук бих попитала: “Ако на 3-6 години родителите не могат да възпитат децата си в послушание, как биха очаквали децата им да ги слушат и следват на 13-15-20 години?”
Едно твърдение, което е обусловило по-горното заключение, е, че родителите не съзнават колко е важен режима за децата им, а също и, колко той облекчава в ежедневието собствения им живот. Странно, защото режимът за първи път се създава в семейството от бебешката възраст на детето и дори е много по-строг и деликатен от режима в по-горна възраст. Освен това, когато обмисляте режима на децата си вкъщи, вие можете да се съобразите с две неща: с индивидуалните особености на детето – има деца, които леко установяват режим за сън, например, (а има и деца, на които им трябва по-малко време за сън, или изобщо не им трябва дневен сън) – и със здравия разум: подобни съображения са несъстоятелни в детските градини, където детето, което не спи, чака “търпеливо” в леглото си другите, губейки много ценни часове от живота си. Има достатъчно много и по-качествени ситуации, в които можете да научите своето дете на необходимото търпение.
Целта на дисциплината е да помогне на детето да избере приемливо поведение и да го научи на самообладание. Също така, не можете да научите на дисциплина детето, ако единия ден го “санкционирате” за неспазване на правилата, а на другия ден игнорирате същото поведение. Последователността в това отношение ще научи детето на това, което очаквате.
Любовта към детето е особено важна, когато говорим за възпитание, а никой не би могъл да покаже повече любов от родителите. Като родител, вие сте отговорен за възпитанието и обучението на вашето дете. Така начинът, по който изразявате корекциите на поведението му, би могъл да бъде съобразен с начина, по който то ще ги получи и разбере. Винаги можете да уверите детето си, че въпреки вашите изисквания и очакванията към него да се държи по-добре, вие го обичате безрезервно и безпрекословно. Поощренията и похвалите към детето в дадени ситуации, когато то се е коригирало, затвърждават положителното поведение и правят по-нататъшната ви комуникация в тази област много по-лесна.
Юлияна Матеева
