ПОДАДЕНА РЪКА: БЪДИ СЕБЕ СИ – ВДЪХНОВИ ДРУГИТЕ

Проблемни текстове в проекта за Закон за детето

Posted on 12.01.2012. Filed under: Закони, Образование, Обучение |

Предложенията за промени, които направих в текстовете на проектозакона - PromeniPZD - на практика изискват цялостна промяна в идеологията на законопроекта, която не би се вписала в мирогледа на настоящите законотворци, предвид коренното несъответствие в принципните позиции и намерения. Това наложи искането за пълно отпадане на този проект за Закон за детето. Текстовете по-долу посочват проблемните области в него под формата на диалог с адв. Грета Ганева, неотговорила до този момент на последните ми коментари.

1.Чл. 1 (1) “Този закон урежда правата на детето, принципите и механизмите за тяхното гарантиране, правата и задълженията на родителите и на лицата, полагащи грижа за детето, органите на държавата и общините и техните права и задължения, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица”. Проблем: тук никъде не се говори за задълженията на детето. Противоречи на наличието на такава категория в СК: “Права и задължения на детето”.

Адв. Грета Ганева:

С това съм съгласна изцяло. Предлагам да помислим заедно и да направим писмени предложения в тази насока, които се ангажирам да внеса за разглеждане и да съдействам, настоявайки да се приемат.

2. Чл. 1 (2) “Държавата защитава и създава гаранции за правата на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, здравеопазване, образование, свобода на възгледите и сигурност”. Проблем: не се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители и законни настойници. Противоречи на чл. 5, чл. 3 (2) от Конвенция на ООН за правата на детето.

Адв. Грета Ганева:

Не мисля, че това е проблем, както казвате. Все пак става дума за закон за детето, където се уреждат правата именно на всеки бълг. гражданин, попадащ в категорията „дете”, а не закон за родителските права. Разбира се, те до голяма степен са свързани, но родителските права са уредени в СК.

Юлия Матеева:

В ПЗД (проектозакон за детето) се уреждат правата на детето, като се зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или, където е необходимо, на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или други лица, отговорни по закон за детето. Това фигурира в Конвенция на ООН за правата на детето. Затова считам, че това ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА БЪДЕ УПОМЕНАТО в ПЗД.

3. Чл. 2 (1) “Политиката за детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето в съответствие с принципите на този закон”. Проблем: не се зачитат правата и задълженията на родителите и законните настойници. Противоречи на чл. 5, чл. 3 (2) от Конвенция на ООН за правата на детето.

Адв. Грета Ганева:

Макар и да не виждам да стои това като проблем, тук можем да настояваме да се приемат посочените политики след съгласуване с родителски организации от неправителствения сектор, които организации имат достатъчна представителност. Критерия за такива ще трябва да обмислим, че иначе ще стане една…

Юлия Матеева:

Ако искаме да имаме закон, който да е съобразен изцяло с Конвенция на ООН за правата на детето (ще използвам само ‘Конвенцията’ в текстовете по-долу, където се позовавам на нея), както се твърди по медиите, че всъщност е заложено в ПЗД, тук е необходимо изричното упоменаване, че се вземат предвид правата и задълженията на неговите или нейните родители, законни настойници или други лица, отговорни по закон за него или нея, и за тази цел ще предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. Никъде в Конвенцията, цитирана по-горе, не са въведени родителски организации от неправителствения сектор, които да заместват собствените родители на детето.  Това е така, защото този закон се изготвя за ВСИЧКИ ДЕЦА, а не само за децата В РИСК! За деца в риск има Закон за защита срещу домашно насилие и Закон за закрила на детето.

 

4. Чл. 3 (26) “физическо насилие” е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание на детето без разстройство на здравето му”. Проблем: липсва елиминирането на всички възможни инцидентни действия, причиняващи някаква болка или страдание на детето, без въздействие върху неговата психика.

Адв. Грета Ганева:

Не разбирам какво имате предвид – какво влагате под „инцидентни действия”? Кои може да са случаите, в които причинена болка или страдание на детето не въздейства върху психиката му? Уточнете, моля!

Юлия Матеева:

Термините в Конвенцията са „малтретиране” (чл. 9, ал. 1) и „физическо насилие”. Но тези термини НЕ СА ДЕФИНИРАНИ, което е в унисон и с вашите думи (в т. 16 и в т. 20 по-долу), че това са ОБЩОИЗВЕСТНИ ТЕРМИНИ, за които в съдебната практика няма колебания и няма нужда от уточнявания. Определението, дадено в ПЗД, за „физическо насилие”, обаче, е толкова субективно и несвързано със смисъла на термина, че не изключва случаи като тези: детето ви заплаче силно в следствие на поникващи зъбки или на колики, а когато е по-голямо, в следствие на никненето на постоянните зъби и падането на млечните, или защото му е влязло сапун в окото, когато сте го къпали. В такива много чести случаи имаме НАЛИЧИЕ НА БОЛКА И СТРАДАНИЕ, причината за които, обаче, не е някакво насилие от страна на родителите. Но това, разбира се, не е видно за съседите и, поради страха от наказание (заложено в ПЗД) за тези, които не съобщят за причинено насилие, те сигнализират на съответните органи на властта, които, разбира се, се отзовават (да приемем) във възможно най-кратки срокове. Как родителите ще докажат, че описаният случай НЕ Е упражняване на насилие от тяхна страна върху детето?! В чл. 19 от Конвенцията основният термин, на който се набляга отново, е терминът „малтретиране”, споменат и в ал. 1, и в ал. 2. Този термин, обаче, НЕ ПРИСЪСТВА в ПЗД! В чл. 19 от Конвенцията са налице термините „нараняване”, „злоупотреба”, „липса на грижи”, „небрежно отношение” и „експлоатация”, но забележете, никъде не се говори за „причиняване на болка или страдание на детето”. Това е така, тъй като не винаги, когато е налице болка или страдание на детето, имаме „нараняване”, „злоупотреба”, „липса на грижи”, „небрежно отношение” или „експлоатация”. Тъй като авторите на ПЗД настояват за дефинирането на термините и не случайно въвеждат несвързани с тези термини дефиниции, като цитираната дефиниция по-горе, считам, че ТОЗИ ПЗД Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВРЕДЕН И ОПАСЕН за обществото като цяло, не съответства на Конвенцията на ООН за правата на детето и авторите му имат неясни намерения, тъй като манипулативно убеждават хората, че всъщност ПЗД се препокрива ИЗЦЯЛО с Конвенцията!

 

5. Чл. 3 (27) “психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение”. Проблем: липсва елиминирането на всички възможни инцидентни действия, които нямат пряко въздействие върху психическото развитие на детето, а са поправими; термините подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение са твърде неясни, общи и дори не са дефинирани в раздел “Определения” от ПЗД.

Адв. Грета Ганева:

Тук моля също за уточнение относно „инцидентни действия, които нямат пряко въздействие върху психиката на детето и са попровими”- може и просто да ми дадете пример.

Юлия Матеева:

В чл. 19 от Конвенцията е налице само термина „умствено насилие” – няма определящи го термини като „подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение”. Тези термини присъстват в Закон за закрила на детето (ЗЗД), тъй като се отнасят към деца в риск. Но този проектозакон е написан за ВСИЧКИ ДЕЦА и да се преписва в него буквално от ЗЗД  е меко казано неуместно, тъй като в него се имат предвид нормалните, функциониращи семейства, за които подобни отношения НЕ СА ХАРАКТЕРНИ и едно подобно детайлизиране и вкарване на тези семейства в подобна проблематика вреди изключително много на здравината им! То е все едно да нарочим напълно невинен човек за крадец или лъжец, и да чакаме, докато и той самия не се приеме за такъв! Този подход е много опасен психологически прийом и на практика представлява психическо насилие.

 

6. Чл. 14 (2) “Детето има право на закрила срещу всяка форма на насилие, изоставяне или експлоатация, която засяга живота, здравето или развитието му”. Проблем: всяка форма на насилие е твърде общо и неясно понятие, създава предпоставки за разширено и субективно тълкуване от страна на социалния работник.

Адв. Грета Ганева:

Не виждам никакъв проблам с това. „Всяка”, значи всяка, без изключение, И за която са налице останалите изисквания, посочени в текста. Не можем да оставим който и да е било бълг. гражданин без закрила в посочените случаи, нали? Още повече това важи за децата, които са в уязвима позиция

Юлия Матеева:

Вижте в т. 4 по-горе.

 

7. Чл. 17 (1) “Не се допускат деца до обществени места, в които няма обособени помещения за непушачи, в които се представят програми с еротично или порнографско съдържание, организират се хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, предлагат се сексуални услуги или консумация на психотропни вещества.
(2) Общинските съвети и държавните органи по този закон могат да приемат и други ограничителни мерки с цел осигуряване на безопасността на децата и на тяхното нормално физическо, умствено, психично, социално и образователно развитие”. Проблем: предлагането на сексуални услуги или консумация на психотропни вещества е незаконно и за възрастните, ал. 2. създава неограничени възможности за субективно действие от страна на Общинските съвети и държавните органи.

Адв. Грета Ганева:

Забраната на едно действие не води до автоматично разрешение на друго. Считам такова тълкуване за напълно погрешно. Впрочем никъде, нито в теорията, нито в практиката, подобно тълкуване може да намери опора. Личното ми становище е, че подобен текст трябва да има, тъй като той засилва охрана правата на детето- ясно е, че такива легитимни места няма, тъй като никой не се е снабдил с разрешение за подобна дейност, НО, значили това, че в действителността такива места няма? И двете знаем, че има. Въпросът до колко действат законно или не, в случая няма да коментирам. Важното е, че дори и да има съмнение за подобно съдържание, детето трябва да бъде изведено. Не виждам аргумент, с който обществото може да застане против това именно с оглед пълноценното развитие на детето и неговата психика. Мога да се съглася, обаче, че текста следва да се прецизира- напр. направих проверка и констатирах, че според всички тълковни речници, алкохолът се счита за психотропно вещество. Ако текста остане в този му вид, ще означава, че децата ни няма да могат да влизат дори и в ресторант, в който се сервира вино.

Юлия Матеева:

Това, че са налице такива заведения, означава само, че държавата трябва да вземе решение (и то спешно) за това такива заведения да се санкционират и закрият, а не да се упоменава, че за децата е забранено посещението на подобни заведения (сякаш присъствието им в обществото е нещо съвсем не смущаващо).

 

8. Чл. 20 (1) “Детето формира възгледите си свободно и с подкрепата на родителите си, настойника или попечителя”. Проблем: не се има предвид, че детето формира своите възгледи не с подкрепата, а с активното участие на своите родители. Противоречи на чл. 2, ал. 1 и чл. 5, чл. 14, ал.1 и 2, от Конвенция на ООН за правата на детето.

Адв. Грета Ганева:

Какво значи активно? Според вас е едно, според друг- друго, не е ли така? Аз, например, имам доста по- либерален, в сравнение със свекърва ми, например, начин, по който възпитавам децата си. Аз има давам задачи и после ги проверявам или пък най- общо съм сложила рамки на отношения, които внимавам да не преминат, докато свекърва ми, например, във всичко държи да е с тях и до тях всеки път, когато има възможност. Освен това, не всеки родител може винаги да участва в този процес, но ако го е подкрепил /като го е одобрил и вероятно финансирал/, значи е налице изпълнение на задълженията му. Не можем да вменим задължение на родителите да участват лично в процесите. Знаете, че обичайна ситуация е детето да е оставено при баба и дядо, а родителите да са в чужбина. Аз лично, не харесвам такова нещо, но не мога и да упреквам- ще ми кажат, такъв е живота- тук не можем да нахраним детето, а в чужбина все още не можем да му осигурим сигурен покрив, а при баба си е добре, за сега.

Юлия Матеева:

Ами нека да е според Конвенцията: чл. 14, ал. 1-3: „1. Държавите – участнички ще зачитат правото на детето на свобода на мисълта, съвестта и религията. 2. Държавите – участнички ще зачитат правата и задълженията на родителите и, когато има такива, на настойниците по закон, да осигурят ръководство на детето при упражняване на неговите/нейните права по начин, съответстващ на развиващите се възможности на детето. 3. Свободата на изразяване на собствената религия или вярвания може да подлежи само на такива ограничения, които са предвидени в закона и са необходими за защита на обществената сигурност, ред, здраве или морал или на основните права и свободи на другите.” Тук терминът е „ръководство”, което означава водене на детето, а не следване на неговите виждания или „подкрепа”.

 

9. Чл. 23 (3) “Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности”. Проблем: религиозна дейност е и участието на малки деца в кръщение, богослужение. Противоречи на чл. 14, ал.1-3 от Конвенция на ООН за правата на детето, липсват уточненията, направени в ал. 3 ; чл. 37 (1) от Конституцията.

Адв. Грета Ганева:

По този въпрос, мисля, че разбрахте становището ми- такива дейности се очаква да вършат дееспособните. Тук обръщам внимание и „въвличане”. Конкретиката, която казахте някъде във форума, че липсва- да, липсва, тъй като конкретика в закон не се урежда. Това е материя, която се урежда в поднормативни актове. Тук трябва да се внимава, за да не се даде възможност с поднормативен акт нещата да се изопачат и да стигнат опасенията ви до реалност.

Юлия Матеева:

Вижте в т. 8 по-горе. Колкото до термина „въвличане”, ами, ако семейството е християнско и посещава неделните богослужения, това може да се счете като „въвличане” в религиозни дейности.

 

10. Чл. 27 (5) “прилагане на мерки за семейно планиране и репродуктивно здраве, включително информиране за опасностите на ранната бременност, предпазването от нежелана бременност и за безопасното й прекратяване”. Проблем: не се предвижда изричното информиране и съгласие на родителите в случаите, когато се обучават твърде малки деца; в случаите, когато детето не може да предвиди евентуалните дългосрочни последствия от действията си (прекратяване на бременност). Противоречи на чл. 5, чл. 3, ал. 2 от Конвенция на ООН за правата на детето.

Адв. Грета Ганева:

Този текст на т. 5 от ал. 2 следва да се разглежда заедно с ал. 1. Така става ясно, че прилагането на посочените мерки представляват осигуравяне и гарантиране на условия за упражняване правото по ал. 1. Става ясно, също, че изобщо не става дума за обучаване, както неправилно го тълкувате, а за информиране, което е в рамките на текста /да не го повтарям/. И, според мен, като гледам как деца раждат деца, при това, родителите им изразяват разбиране, че това било напълно нормално, крайно време е на това да се сложи край.

Юлия Матеева:

Добре, щом казвате, че информиране и обучение са две различни неща, така да бъде. Няма сега да спорим за това! НО, за моето дете считам, че е твърде рано до 10-годишна възраст да бъде информирано за опасностите от ранна бременност или за предпазването от нежелана такава. Това би създало условия, вместо да се изкорени известното представяне на неподходящи, чисто порнографски материали на малки деца, това да стане практика.

 

11. Чл. 29 (1) “Министърът на здравеопазването и министърът на образованието, младежта и науката осигуряват прилагането на подходящи учебни програми за сексуално и репродуктивно здраве и семейно планиране в системата на предучилищното и училищното образование”. Проблем: не се предвижда изричното информиране и съгласие на родителите в случаите, когато се обучават твърде малки деца. Противоречи на чл. 5, чл. 3. ал. 2, чл. 34 от Конвенция на ООН за правата на детето.

Адв. Грета Ганева:

Тук единственото, което аз имам като опасение е, че не знам как и кой ще комуникира с децата при тези обучения. Иначе информирането и съгласието на родителите не е необходимо, тъй като информерането се прави с влизане в сила на закона, а съгласие за образоване на децата поначало не се изисква. Образованието е право и задължение на всеки бълг. гражданин и не е взависимост от каквито и да било условия, вкл. и от съгласие на родител. Важното е тази програма да е държавна, приета по предвидения ред и по възможност, одобрението й да е във връзка с политиките по чл. 2/1/, за които по- горе дадох предложение как да се приемат.

Юлия Матеева:

Е, тук вече е недвусмислено, че става въпрос за обучение и то за ЦЕЛИ ПРОГРАМИ на обучение. От съществено значение е, КОЙ и КАК ще комуникира с децата при тези обучения.

 

12. Чл. 29 (2) “Органите по ал. 1 насърчават организациите с нестопанска цел, работещи в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и семейното планиране и си сътрудничат с тях при обучението на децата и учениците, както и при изпълнение на информационни кампании в тази област”. Проблем: не се предвижда изричното информиране и съгласие на родителите в случаите, когато се обучават твърде малки деца. Противоречи на чл. 5, чл. 3. ал. 2, чл. 34 от Конвенция на ООН за правата на детето.

Адв. Грета Ганева:

Тук аргументите ми са като предходния и този по чл. 2. Може и да се помисли за по- интензивна защита, за да не се промъкнат лобистки интереси.

Юлия Матеева:

Тук със сигурност ще се промъкнат лобистки интереси и по тази причина това ОБУЧЕНИЕ трябва да е избирателно, т. е. за тези деца, чиито родители преценят, че е належащо и полезно.

 

13. Чл. 31 (3) “Съгласието на родителя или попечителя на дете, навършило 16 години, не е необходимо за извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания, определени с наредба на министъра на здравеопазването”. Проблем: наложителното спешно, животоспасяващо лечение на дете, отказало такава помощ и все още известната нестабилност у децата на тази възраст.

Адв. Грета Ганева:

Тук също ще помоля за малко разяснение, не съм сигурна, че разбирам точно идеята.

Юлия Матеева:

„Проблем: наложителното спешно, животоспасяващо лечение на дете, отказало такава помощ и все още известната нестабилност у децата на тази възраст”. Това означава, че, ако на дете, навършило 16 години, се наложи спешна операция и то откаже, поради страх или незрялост, или поради неспособност за комуникация в конкретно болестно състояние, родителите трябва да са първите, които да го посъветват или да дадат съгласието си за извършването на такава интервенция. Тъй като те са напълно изключени в случая, този член може да стане изключително опасен и вреден за обществото и неговите граждани!

 

14. Чл. 35 (1) “Детето осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности.
(2) Правото по ал. 1 за дете, ненавършило 14 години, се упражнява от родител или от настойника му”. Проблем: липсват алтернативни форми на образование, право на друго образование по избрана от родителя чуждестранна или българска учебна програма, или по изготвена от родителя такава. Противоречи на: чл. 26, ал.3 от ВСЕОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ за правата на човека и чл. 14. ал. 1 и 2 от Конвенция на ООН за правата на детето; чл. 18 (4) от Международния пакт за политическите и граждански права; Протокол 1, чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека; чл. 14 (3) от Европейската Харта за правата на човека; чл. 18 (4) от Конституцията на България.

Адв. Грета Ганева:

Идеята ви, вероятно, е да се даде възможност за обучение вкъщи. Тук не съм готова да споря с вас. Само ви насочвам към това- как един родител, който се ангажира да обучава детето си вкъщи може да гарантира своята компетентност да обучи детето по всички предмети най- малко по начин сходен на връстниците на детето, обучавани в училище. Защото държавата ще защити своята позиция като ви представи всичките нормативни изисквания към учителите и педагозите, които има, както и дипломите им. А детето ви е бълг. гражданин, на което тя гарантира по конституция правото да се образова.

Юлия Матеева:

Като цяло резултатите за децата, които учат вкъщи, в държавите, в които се извършва домашно образование (защитено е в закона или е прието като опция сред обществото), по статистически проучвания са следните – тези деца:

– надминават своите връстници от държавните училища на стандартизираните тестове във всички области на образованието;
– имат много по-добри социални умения от тези, обучавани в конвенционалното училище – справят се много по-лесно и самостоятелно в нестандартни ситуации, имат по-добра ориентация и по-добри умения в контактите си с хора на различна от тяхната възраст;
– не на последно място, тези деца вземат по-активно участие в обществения и политическия живот на страната, в която живеят, от връстниците си, завършили държавни училища.

Това е така по следните причини, описани в статията „Домашното образование – успешна алтернатива на конвенционалното” .

 

15. “Принцип на най-добрите интереси на детето”, Чл. 43. „При решаване на всички въпроси, отнасящи се до местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и задължения и личните отношения с родителите, най-добрите интереси на детето са първостепенно съображение”. Проблем: текстът е твърде неясен и „висящ”, без съответното конкретизиране и създава условия за извеждане на детето от семейството по субективни причини, определяни като негов “най-добър интерес”.

Адв. Грета Ганева:

Няма субективни интереси и не е общ текста. Има заложен критерий, посочен в чл. 7

Юлия Матеева:

В чл. 7 субективни са „желанията и чувствата на детето”, поради липсата на зрялост у децата. Родителите са тези, които възпитават децата си, не обратното – децата да въздействат на своите родители по силата на своите желания и чувства. Тук отново трябва да направим уточнението, че става дума за нормални и функциониращи семейства, в които НЯМА престъпни действия. Престъпните случаи трябва да бъдат разписани, след като са упоменати нормалните и функциониращите такива, и в унисон с прокоментираните вече т. 4 и 5 по-горе.

 

16. Чл. 46 (2) “Родителите нямат право да използват насилие, принуда и други методи на възпитание, които накърняват достойнството на детето”. Проблем: “достойнството на детето” е много неясен и общ термин, който дори не е дефиниран в раздел “Определения” от ПЗД.

Адв. Грета Ганева:

„Достойнство” е термин, който е с общоизвестно значение и няма нужда от уточнявания- в този смисъл съд. практика е трайна.

Юлия Матеева:

Вече прокоментирах тези общоизвестни термини, за които няма нужда от уточняване – вижте в т. 4 по-горе.

 

17. Чл. 49 (1) “При разногласие между родителите и детето, то може да потърси съдействие от дирекция “Социална подкрепа” по настоящия си адрес. На детето се осигурява среща-разговор с вещо лице-психолог, който консултира детето и при нужда, съвместно със социален работник от съответната дирекция “Социална подкрепа”, се изработва план за работа с детето и членовете на семейството му” Проблем: родителите на детето са напълно изключени от този процес, не се работи за заздравяване на семейството.

Адв. Грета Ганева:

Да прочетем текста докрай: (2) Ако разногласието е по въпрос от съществено значение за отглеждането или развитието на непълнолетно дете или води до промяна в обичайния му начин на живот, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. (3) Молбата се подава чрез дирекция „Социална подкрепа” по настоящия адрес на детето и се придружава от становище на вещо лице-психолог. (4) Съдът разглежда молбата след изслушване на родителите и детето

Юлия Матеева:

Кой въпрос НЕ Е от съществено значение за отглеждането или развитието на непълнолетното дете”? Свидетели сме, как в държави, в които подобни закони са били приемани, деца са били изземвани от родителите им, по съвсем субективни причини! От авторките на ПЗД научаваме, че от ЕДНА казана от родителя дума, на която детето реагира по-остро, следва, че взаимоотношенията между родителите и детето куцат, и следват да бъдат ПРОВЕРЕНИ!

 

18. “Спешно настаняване
Чл. 84. (1) Спешното настаняване извън семейството е временна мярка за закрила, която се предприема в случаите, когато съществува непосредствена опасност за здравето или за живота на детето, или когато детето е намерено в безпомощно състояние или е изоставено след раждането.
(2) Настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнал или след активно набиране на информация от социалните работници в дирекцията със заповед на директора на дирекция “Социална подкрепа”.
(3) При спешно настаняване извън семейството проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта по ал. 2.
(4) При необходимост от промяна на мярката за закрила или прекратяване на настаняването директорът на дирекция “Социална подкрепа” издава нова заповед.
(5) Дирекция “Социална подкрепа” отправя молба до Районния съд по настоящия адрес на детето за налагане на мерките по заповедите по ал. 2 и 4 след приключване на проучването в едномесечен срок от издаването им.
(6) Съдът се произнася в едноседмичен срок от постъпване на молбата по ал. 5 въз основа на докладите по ал. 2 и 4 и на заключение на вещо лице – психолог, предварително запознато със случая.
(7) Срокът за настаняване е не по-дълъг от три месеца.
(8) След изтичане на срока на настаняването съдът изисква актуален социален доклад от дирекция “Социална подкрепа” по настоящия адрес на детето и становище на вещо лице – психолог за промяна на мярката за закрила”.
Проблем: създава възможност за незабавно извеждане на детето от семейството без съгласието на родителите, а основанията за това не са доказуеми, тъй като няма предвидено призоваване в съда нито на родителя, нито на свидетели; ако има “спешна опасност за живота на детето” в собственото му семейство, то това обикновено значи, че се извършва престъпление, като в такъв случай влиза в действие НК спрямо престъпника, Закона за защита срещу домашно насилие – мерки за неприкосновеност, заповед престъпника да не доближава детето, които действат и към момента, въвеждане на наказуема отговорност у другия родител или разширено семейство да уведомят незабавно нужните органи за възможността от извършване на престъпление или за вече извършено такова. Ако сроковете в тях се променят, т. е., ако се ускорят процедурите, те биха били едно добро и работещо решение в подобни случаи.

Адв. Грета Ганева:

В случай, че става дума за престъпление, производството ще продължи неизвестен период от време, през което детето има нужда от защита. Освен това, става дума САМО за случаи на НЕПОСРЕДСТВЕНА опасност- говорихме за това във форума, мисля, че стана ясно какво мисля.

Юлия Матеева:

Това е една добра възможност удълженото време да се намали (т. е. да се направи приемливо) в полза на детето и, ако наистина се цели зачитане на правата на детето, поради неговата уязвимост, трябва да се прилагат значително по-строги мерки срещу престъпниците. Непосредствени ОПАСНОСТИ за ЗДРАВЕТО на детето има изключително много в неговото ежедневие, както всеки родител знае много добре и те се преодоляват, не поради страх от наказание, а благодарение на любящата грижа от страна на родителите!

 

19. Чл. 123 (1) “Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.” и (4) “В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.” Проблем: поради неяснотата в текста “или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин” се създават директни механизми за осиновяване против волята на родителите на техните деца по субективни причини. Този текст е вреден и опасен, и не защитава интересите на родителите, нито на децата.

Адв. Грета Ганева:

„ТРАЙНО” родителят не изпълнява родителските си задължения- това е обобщението, сиреч дезинтересирал се е от това да е родител. Примери- много, знаем. Какво е неясно в термина „вреден за развитието му начин”- той е начин, който уврежда физически или психически детето. Това подлежи на доказване и в процеса страните могат да си служат с всички доказателствени средства. Трябва да е налице такава последица, че детето да е увредено. Държавата е длъжна да даде възможност на такова дете да живее в среда на грижа и любов и ако това не е средата на биологичния родител, вероятно ще се намери друго семейство, където това да се случи.

Юлия Матеева:

В графата „вреден за развитието му начин” попадат, например, отказа на родителите му от имунизации или обмислянето за обучение на детето вкъщи, поради липсата на яснота по тези въпроси както у вас, така и у много други хора. В тези и в подобни на тях случаи трябва да се зачитат индивидуалните потребности на конкретното дете, без да се налага един калъп за всички! Тук подлежат на промяна и други членове от ПЗД, сходни, например, на чл. 155, ал. 2. 

 

20. Чл. 196 (2) “Детето има право на защита срещу методи на възпитание, нарушаващи неговото достойнство, срещу физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси”. Проблем: “достойнството на детето” и “друго насилие” са твърде неясни и общи термини, които са несъществуващи в правото категории.

Адв. Грета Ганева:

И двата термина са ясни- за „достойнство” по- горе споменах, че е общоизвестен термин и поне в съд. практика няма колебания, а по отношение на „друго насилие”- знаете ли, че например гледане на порнографски филм, се счита че има ефект сходен на упражнено насилие и се счита за такова.

Юлия Матеева:

Вече прокоментирах общоизвестните термини, по които в съдебната практика няма колебания – вижте в т. 4 по-горе.

 

21. Чл. 198 (1) “Лице, на което стане известно, че дете е жертва на насилие, е длъжно незабавно да уведоми дирекция “Социална подкрепа”. Проблем: липсва уточнение за термина насилие, което е необходимо с цел елиминиране на всички възможни инцидентни действия, които нямат пряко въздействие върху психическото и физическото развитие на детето, а са поправими.

Адв. Грета Ганева:

Тук пак ще помоля за уточнение.

Юлия Матеева:

Вижте в т. 4 по-горе.

 

22. Чл. 200 (1) “За осигуряване на защита на дете, в риск или жертва на насилие или експлоатация, дирекция „Социална подкрепа” създава мултидисциплинарен екип, членовете на който работят заедно до приключване на случая. Екипът разработва план за действие за защита на детето или за предотвратяване на насилието” Проблем: липсва уточнение за термина насилие, което е необходимо с цел елиминиране на всички възможни инцидентни действия, които нямат пряко въздействие върху психическото и физическото развитие на детето, а са поправими.

Адв. Грета Ганева:

„Насилие”- то е определено в чл. 3

Юлия Матеева:

Вижте в т. 4 по-горе.

 

23. Чл. 204 (2) г) “разработва, в сътрудничество с министъра на образованието, младежта и науката, държавните образователни изисквания и учебни програми в областта на здравното образование на децата, включително за сексуалното и репродуктивно здраве и семейно планиране”. Проблем: не се предвижда изричното информиране и съгласие на родителите в случаите, когато се обучават твърде малки деца. Противоречи на чл. 5, чл. 3. ал. 2, чл. 34 от Конвенция на ООН за правата на детето.

Адв. Грета Ганева:

Става дума не за обучение, а за „разработване на общообразователни изисквания”- как очаквате това разработване да се случи с информиране и съгласие на родители?

Юлия Матеева:

Мисля, че под „здравно образование, включително за сексуалното и репродуктивно здраве и семейно планиране” се има предвид точно обучение и не би могло да се тълкува с общото „разработване на общообразователни изисквания”, тъй като се говори за здравно ОБРАЗОВАНИЕ.

 

24. Чл. 210 (3) “Анонимни жалби и сигнали, с изключение на тези, които се отнасят до насилие над дете, както и такива за нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат”. Проблем: липсва уточнение за термина насилие, което е необходимо с цел елиминиране на всички възможни инцидентни действия, които нямат пряко въздействие върху психическото и физическото развитие на детето, а са поправими. . „

Адв. Грета Ганева:

Насилие”- то е определено в чл. 3

Юлия Матеева:

Вижте в т. 4 по-горе.

 

25. Чл 221 (10) “Който в нарушение на чл.23, ал.3 въвлича дете в политически, религиозни и синдикални дейности се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение с глоба от 4000 до 5000лв”. Проблем: упоменат вече в обсъждането на чл. 23, ал. 3.

Адв. Грета Ганева:

Обръщам внимание на „въвлича”

Юлия Матеева:

Вижте в точки 8 и 9 по-горе.

Make a Comment

5 коментара to “Проблемни текстове в проекта за Закон за детето”

Comments RSS Feed

Where's The Comment Form?