Сравнителна таблица на конкретни текстове от проекта за Закон за детето и Конвенцията на ООН за правата на детето, свързани с най-важните аспекти от неговото развитие
Като гражданин на Република България изразявам категоричното си несъгласие с приемането на Закона за детето в така предложения вариант.
Считам, че той не гарантира, а застрашава основните права на децата.
Проектът прехвърля отговорността за децата от семейството към държавата, което противоречи на Конвенцията на ООН за правата на детето, на най-добрия интерес на детето и на основното му право на родители и семейство.
Сравнителна таблица на конкретни текстове от проекта за Закон за детето и Конвенцията на ООН за правата на детето, свързани с най-важните аспекти от неговото развитие:
*Таблицата можете да разпечатате оттук: Tablica_PZD
| № | Текст от Конвенцията на ООН за правата на детето | Текст от проекта за Закон за детето (ПЗД) |
| 1. | ЧЛЕН 3 2. Държавите – участнички се задължават да осигуряват на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото или нейното благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите или нейните родители, законни настойници или други лица, отговорни по закон за него или нея, и за тази цел ще предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. |
Чл. 1, ал. 2. Държавата защитава и създава гаранции за правата на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, здравеопазване, образование, свобода на възгледите и сигурност. *Не се вземат предвид правата и задълженията на родителите и законните настойници.
|
| 2. | ЧЛЕН 5 Държавите – участнички ще зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или, където е необходимо, на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или други лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответстващ на развиващите се възможности на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от страна на детето на правата, признати в тази Конвенция. ЧЛЕН 18 1. Държавите – участнички ще положат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, че двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите, или, според случая, настойниците по закон, носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Най-доброто осъществяване на интересите на детето ще бъдат тяхна основна грижа.
|
Липсват подобни текстове! Правата и задълженията на родителите не са защитени. Единственото място, където се споменават правата на родителите е в чл. 1 ал. 1: Този закон урежда правата на детето, принципите и механизмите за тяхното гарантиране, правата и задълженията на родителите и на лицата, полагащи грижа за детето, органите на държавата и общините и техните права и задължения, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица. * Това, че този законопроект казва, че урежда правата и задълженията на родителите, не се препокрива с последващите текстове, в които де факто НИКЪДЕ не се зачитат или споменават родителските права. Държавата в лицето на социалния служител изземва тези права. |
| 3. | ЧЛЕН 9 1. Държавите – участнички ще осигурят детето да не се разделя от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат, в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за най-доброто осъществяване на интересите на детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или когато родителите живеят отделно и трябва да се вземе решение относно местожителството на детето. | Чл. 42. (1) Детето има правото, доколкото е възможно, да бъде отглеждано от своите родители. (2) Детето не може да бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен в случаи, посочени в закон, когато това се налага за защита на най-добрите интереси на детето.
Чл. 123. (1) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин. (4) В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.
*Липсва конкретиката относно точните случаи, в които извеждането от семейната среда действително се налага. Този текст може да се отнесе и към чл. 84, където се казва:
Чл. 84. (1) Спешното настаняване извън семейството е временна мярка за закрила, която се предприема в случаите, когато съществува непосредствена опасност за здравето или за живота на детето, или когато детето е намерено в безпомощно състояние или е изоставено след раждането. (2) Настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнал или след активно набиране на информация от социалните работници в дирекцията със заповед на директора на дирекция “Социална подкрепа”. (3) При спешно настаняване извън семейството проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта по ал. 2.
* Без конкретиката, дадена в Конвенцията, интерпретацията на „непосредствена опасност за здравето и живота на детето”, може да бъде твърде свободна и неясна.
|
| 4. | ЧЛЕН 14 1. Държавите – участнички ще зачитат правото на детето на свобода на мисълта, съвестта и религията.2. Държавите – участнички ще зачитат правата и задълженията на родителите и, когато има такива, на настойниците по закон, да осигурят ръководство на детето при упражняване на неговите/нейните права по начин, съответстващ на развиващите се възможности на детето. 3. Свободата на изразяване на собствената религия или вярвания може да подлежи само на такива ограничения, които са предвидени в закона и са необходими за защита на обществената сигурност, ред, здраве или морал или на основните права и свободи на другите.
|
Чл. 20 (1) Детето формира възгледите си свободно и с подкрепата на родителите си, настойника или попечителя. * В Конвенцията терминът е „ръководство”, което означава водене на детето, а не следване на неговите виждания или „подкрепа”, какъвто е терминът в ПЗД.
Чл. 23, ал. 3. Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.
* Колкото до термина „въвличане”, ако семейството е християнско и посещава неделните богослужения, това може да се счете като „въвличане” в религиозни дейности.
|
| 5. | ЧЛЕН17 Държавите – участнички признават важната функция, изпълнявана от средствата за масова информация и ще осигурят на всяко дете достъп до информация и материали от различни национални и международни източници, особено тези, насочени към подобряване на неговото или нейното социално, духовно и морално благосъстояние и физическо и умствено здраве. За тази цел държавите – участнички: а) ще насърчават средствата за масова информация да разпространяват информация и материали от социална и културна полза за детето и в съответствие с духа на чл.29;
б) ще насърчават международното сътрудничество в производството, обмена и разпространението на такава информация и материали от различни национални, международни и културни източници; в) ще насърчават производството и разпространението на детски книги; г) ще насърчават средствата за масова информация особено да зачитат езиковите нужди на детето, принадлежащо към малцинствена група или към местното население; д) ще насърчават разработката на подходящи насоки за защита на детето от информация и материали, вредни за неговото или нейното благосъстояние, като се имат предвид разпоредбите на чл.13 и 18.
|
Чл. 21. (1) Детето има право на информация, за да може да упражнява своите права и свободи по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, психично и социално развитие. (2) Детето има право да бъде информирано и консултирано и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането му, ако това е необходимо с оглед защита на неговите най-добри интереси и в случай, че уведомяването на тези лица би засегнало тези интереси. (3) Информацията се предоставя по начин, разбираем за детето и по форма, достъпна за детето с увреждане.
(4) Държавните и общински органи осигуряват информирането на своите служители относно правата на детето и по-специално на правото му на информация. (5) Информацията за здравословното състояние и лечението на детето включва сведения за предпазване, профилактика, причините и методите за лечение на заболяването. (6) Детето има право на защита срещу информация и материали и по-специално на такива, които се пренасят чрез информационни и комуникационни технологии и които са вредни за неговото нормално физическо, умствено, психично и социално развитие.
* В Конвенцията никъде не е упоменато, че информирането може да става и без знанието на родителите. Това упоменаване в ПЗД отваря врата за неморални и антисемейни послания, които биха могли да се въведат в обучението на детето.
|
| 6. | *Няма подобен текст в Конвенцията! Всички правни отношения на децата се представляват от техните родители. В ПЗД Държавата се поставя в ролята на родител на детето, като с това се намесва грубо в отношенията на ВСЯКО семейство! | Чл. 24. (1) За защита на правата си по този закон, детето има право да се обърне към съда. Това право детето може да осъществи лично, ако е навършило 14 години. (2) Дирекция “Социална подкрепа” представлява детето при условията на чл. 49, ал. 3, както и в други в случаи, предвидени в закон.(3) Дете, по отношение на което е приложена мярка за закрила по този закон, има право на правна помощ по вид и размер, определени в Закона за правната помощ.
Чл. 49. (1) При разногласие между родителите и детето, то може да потърси съдействие от дирекция „Социална подкрепа” по настоящия си адрес. На детето се осигурява среща-разговор с вещо лице-психолог, който консултира детето и при нужда, съвместно със социален работник от съответната дирекция „Социална подкрепа”, се изработва план за работа с детето и членовете на семейството му. (2) Ако разногласието е по въпрос от съществено значение за отглеждането или развитието на непълнолетно дете или води до промяна в обичайния му начин на живот, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. (3) Молбата се подава чрез дирекция „Социална подкрепа” по настоящия адрес на детето и се придружава от становище на вещо лице-психолог.
|
| 7. | ЧЛЕН 24 1. Държавите – страни по Конвенцията, признават правото на детето да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве. Държавите – страни по Конвенцията, се стремят да осигурят никое дете да не бъде лишено от правото си на достъп до такива здравни услуги.
2. Държавите – страни по Конвенцията, полагат усилия за осигуряване на пълното прилагане на това право и по-специално предприемат подходящи мерки с цел: а) да намалят смъртността при кърмачетата и децата; б) да осигурят на всички деца необходимата медицинска помощ и здравни грижи, като основно внимание се отделя на развитието на основните здравни грижи; в) да се борят срещу болестите и недохранването, включително в рамките на основните здравни грижи, като наред с другото използуват лесно достъпни технологии и доставят хранителни продукти и питейна вода, вземайки под внимание опасностите и рисковете от замърсяване на околната среда; г) да осигурят на майките подходящи грижи преди и след раждане; д) да осигурят на всички групи в обществото, и по-специално на родителите и децата, информация относно здравето и изхранването на детето, предимствата на кърменето, хигиената и здравословността на околната среда и предотвратяването на нещастните случаи, както и обучение и съдействие за използването на тази информация; е) да развиват здравната профилактика, консултациите за родителите и просветната дейност и услугите в областта на семейното планиране.
*Липсва текст за прилагане на мерки за семейно планиране и репродуктивно здраве, включително информиране за опасностите на ранната бременност, предпазването от нежелана бременност и за безопасното й прекратяване към деца в предучилищна и училищна възраст.
|
Чл. 29. (1) Министърът на здравеопазването и министърът на образованието, младежта и науката осигуряват прилагането на подходящи учебни програми за сексуално и репродуктивно здраве и семейно планиране в системата на предучилищното и училищното образование. (2) Органите по ал. 1 насърчават организациите с нестопанска цел, работещи в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и семейното планиране и си сътрудничат с тях при обучението на децата и учениците, както и при изпълнение на информационни кампании в тази област.
Чл. 27. (1) Детето има право на безплатна, достъпна и безопасна грижа за здравето и рехабилитация, както и на най-високия достижим стандарт на медицинско обслужване, предоставено в съответствие с утвърдените добри медицински практики. (2) Държавата и общините осигуряват условия за упражняване на правото по ал.1 включително и чрез: 1. прилагане на мерки за намаляване на детската смъртност; 2. прилагане на мерки осигуряващи психичното здраве на децата и мерки за намаляване на психичните и психо-социалните заболявания и самоубийствата от деца; 3. осигуряване на родителите с навременна и точна информация за физическото и психичното здраве на децата, мерки за превенция на заболяванията, включително за ранното им разпознаване, за хигиената, здравословното хранене и здравословната среда на децата, имунизациите и превенция на инциденти, злоупотребата с алкохол, тютюнопушене и психо активни субстанции; 4. прилагане на мерки за превенция и за лечение на болестите, предавани по полов път; 5. прилагане на мерки за семейно планиране и репродуктивно здраве, включително информиране за опасностите на ранната бременност, предпазването от нежелана бременност и за безопасното й прекратяване.
|
| 8. | Няма подобен текст. Такъв текст би създал опасност за здравето и живота на дете при наложителното спешно, животоспасяващо лечение, когато то откаже такава помощ, поради страх и все още известната нестабилност у децата на тази възраст.
|
Чл. 31 (3) Съгласието на родителя или попечителя на дете, навършило 16 години, не е необходимо за извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания, определени с наредба на министъра на здравеопазването. |
| 9. | ЧЛЕН 19 1. Държавите – участнички ще предприемат всички необходими законодателни, административни, обществени и образователни мерки за закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие, нараняване или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителя/родителите, настойника/настойниците по закон или всяко друго лице, на което е поверено детето.
2. Такива защитни мерки би трябвало, според случая, да включват ефективни процедури по създаване на социални програми за осигуряване необходимата подкрепа на детето и на онези, които се грижат за детето, както и на всички други форми за предотвратяване и за разкриване, докладване, отнасяне за разглеждане, разследване и проследяване на случаите на малтретиране на деца, описани по-горе, и, според случая, за съдебна намеса. |
Чл. 46 (2) Родителите нямат право да използват насилие, принуда и други методи на възпитание, които накърняват достойнството на детето. * В Конвенцията не се споменават конкретно родителите, а всички лица. Чл. 3 (26) “физическо насилие” е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание на детето без разстройство на здравето му.
(27) “психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение. * Въвежда се причиняване на болка или страдание, което не е свързано задължително с упражнено насилие от страна на родителя! Подобни определения не фигурират в Конвенцията, тъй като това са общоизвестни термини, за които в съдебната практика няма колебания и няма нужда от уточнявания. Дефинициите в ПЗД са субективни и несвързани със същината на термините.
|
| 10. | ЧЛЕН 27 2. Родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и финансови възможности, условията на живот, необходими за развитието на детето.
3. Държавите – участнички в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, ще предприемат необходимите мерки, които целят да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случаи на нужда ще предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилищата.
|
Липсва подобен текст! Родителите не са защитени от отнемане на децата им, поради бедност. Държавата трябва да подпомага родителите в най-насъщните им нужди. |
| 11. | ЧЛЕН 29 1. Държавите – участнички се споразумяват, че образованието на детето трябва да бъде насочено към:
в) развитието на чувството на уважение към родителите на детето, на неговата или нейната собствена културна самоличност, език и ценности, на националните ценности на страната, в която живее, на страната, от която той или тя произхожда и на цивилизации, различни от неговата или нейната собствена. |
Липсва подобен текст! Цялата философия на проектозакона е насочена срещу авторитета на родителите и техните права, като им се вменява виновност до доказване на противното. |
Заключение:
При Закон за закрила, изцяло препокриващ се с Конвенцията, се защитават всички права на децата, от всички сфери, касаещи децата – при проектозакон като настоящия се защитават предимно правата на малцинствените деца! Не е лошо и те да бъдат защитени, но в друг закон, не в закон, за който съставилите му твърдят, че е на 100% идентичен с Конвенцията!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ към Националния протест ПРОТИВ проекта за Закон за Детето оттук: Национален протест ПРОТИВ приемане на проекта “Закон за Детето”!
Юлияна Матеева
