Ще ви дам някои насоки за изучаването и на български език. В началото не е необходим пропедевтичен курс, който да въвежда ученика в същинската материя, тъй като самото усвояване на азбуката в българския език се смята за една добра основа. Такъв е необходим, например, в английския език, защото е нужно да се усвоят отделните буквени комбинации, произношението на диграфите, двугласните (дифтонги), изменените гласни.

При овладяването на четенето в българския език  трябва да се започне с четенe по срички, т. е. сричкуване – от буквари и читанки. Това елиминира почти напълно затрудненията, които имат някои ученици при произношението на отделните думи, а именно удължаване на отделни букви, за сметка на други или трудност в сливането на буквите в цяла дума. Така в процеса на четене по срички детето бързо ще усвои начина на произнасяне на отделните думи и постепенно, и неусетно ще премине към по-гладко, и самостоятелно четене. Успоредно с изписването на буквите е важно да се развива фонематичния слух, който представлява овладяване на действия за звуков анализ. Целта е ориентиране в звуковата форма на дума и правилно моделиране на нейния звуков състав. Ученикът се учи бързо да отделя звуковете и да ги изговаря чисто. Усвоява се словоизменението и словообразуването – уча, учехме, учител… Това помага на учениците да усвоят особеностите на българската езикова система. След овладяването на четенето и писането, ученикът трябва да е формирал основополагащите качества, нужни за по-нататъшното изучаване, а именно съзнателност, правилност, бързина и изразителност.

Започва развиването на активен речник, който се упражнява чрез съставяне на разказ по серия от картинки и изречения по модели, чрез съставяне на разказ без помощта на картини и модели, развитие на речта по сюжетна картина. Тук се включват диктовките, както и преписа от печатен текст – самодиктовка, четене и препис на диалог, моделиране на думи. Подходящо е, също така, в този етап да се започне с изучаването на омонимите и с изучаването на стихотворението като жанр. Тези умения водят постепенно до обогатяване на речника и поставят основите на уменията за преразказ, които в крайна сметка представляват базовите умения, над които се надгражда в по-горите класове на обучението по български език и литература.

Юлияна Матеева

1. Чл. 1 (1) „Този закон урежда правата на детето, принципите и механизмите за тяхното гарантиране, правата и задълженията на родителите и на лицата, полагащи грижа за детето, органите на държавата и общините и техните права и задължения, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица“ да се промени така: „Този закон урежда правата и задълженията на детето, принципите и механизмите за тяхното гарантиране, правата и задълженията на родителите и на лицата, полагащи грижа за детето, органите на държавата и общините и техните права и задължения, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица“. Основание: наличието на такава категория в СК: „Права и задължения на детето“.

2. Чл. 1 (2) „Държавата защитава и създава гаранции за правата на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, здравеопазване, образование, свобода на възгледите и сигурност“ да се промени така: „Като взема предвид правата и задълженията на неговите родители и законни настойници, държавата защитава и създава гаранции за правата на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, здравеопазване, образование, свобода на възгледите и сигурност“. Основание: чл 3 (2) от Конвенция на ООН за правата на детето.

3. Чл. 2 (1) „Политиката за детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето в съответствие с принципите на този закон“ да се промени така: „Политиката за детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето в съответствие с принципите на този закон и изричното съгласие и доброволно участие на родителите на децата“. Основание: чл 3 (2) от Конвенция на ООН за правата на детето.

4. В чл. 3 (19) да се въведе „родителска отговорност“ – съвкупност от права и задължения, целящи благосъстоянието на детето, включително: грижа и закрила; поддържане на лични отношения; предоставяне на образование; правно представителство; определяне на местоживеенето; управляване на собствеността“ – като този текст да замени текста за „позитивно родителство”. Основание: в европейското и в международното семейно – правно законодателство се е наложил термина „родителска отговорност“,  който е и част от препоръките на Съвета на Европа. Приемането му ще спомогне за хармонизирането на българското законодателство с европейското и вписва по-добре в понятието „позитивно родителство“.

5. В чл. 3 (–) да се въведе „отговорност на детето“ – съвкупност от права и задължения, целящи развитието на детето в: поддържане на лични отношения; сферата на неговото образование; получаването на навременно лечение и здравеопазване; полагането на грижа за неговите възрастни или болни родители, когато има възможностите за това“. Основание: чл. 124 от СК, чл. 3 (1-4) от проекта за ЗД, където се определят „дете“; „малолетно дете“; „непълнолетно дете“ и „млад пълнолетен“ според възможностите на детето от всяка изброена тук възрастова категория.

6. Чл. 3 (26) „физическо насилие“ е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание на детето без разстройство на здравето му“; да се промени така: „физическо насилие” е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на трайна болка или страдание на детето без разстройство на здравето му“; Основание за добавянето на „трайна“ е елиминирането на всички възможни инцидентни действия, причиняващи някаква болка или страдание на детето, без въздействие върху неговата психика.

7. Чл. 3 (27) „психическо насилие“ са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение“; да се промени така: „психическо насилие“ са тези действия, които могат да имат трайно вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, както и поведение от страна на детето, насочено към отчуждаване му спрямо родител или разширеното му семейство“. Основание за добавянето на „трайно“ е елиминирането на всички възможни инцидентни действия, които нямат пряко въздействие върху психическото развитие на детето, а са поправими; основание за допълнението „от страна на детето“: чл. 124 (4) от СК; термините подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение са твърде неясни, общи и дори не са дефинирани в раздел „Определения“ от ПЗД.

8. Чл. 6 „Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация на детето, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, увреждане, затруднения в говора или обучението, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна“ да се промени така:“Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация на детето, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, увреждане, затруднения в говора или обучението, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна“. Основание: „сексуалната ориентация“ е ново въведен термин, който не присъства в нито един международен документ, гарантиращ човешките права.

9. В чл. 7 (1) да се добави текста: „Семейството е основната институция, която представлява най-добрия интерес на детето“. Тъй като първите алинеи от даден член и според адвокати, и според настоящите закони упоменават най-доброто състояние и отношения по съответния член, тази алинея се вписва много подходящо именно в тези най-добри отношения в семейството и би въвела съответния баланс с всички останали точки, касаещи семейните отношения и преценяващи рисковите отношения, т. е. последните биха се съобразявали с този основен преамбюл. Основание: чл. 16, ал. 1 и 2, чл. 18. ал. 2, чл. 26. ал. 2 от Конвенция на ООН за правата на детето.

10. Чл. 9. (1) „Родителите, настойникът или попечителят, или другите лица, които полагат грижи за детето, имат право на: 1. психо-социално, медицинско и правно консултиране за насърчаване на позитивно родителство при отглеждането на детето и грижата за неговото образование и развитие“; да се промени така: „Родителите, настойникът или попечителят, или другите лица, които полагат грижи за детето, имат право на: 1. психо-социално, медицинско и правно консултиране за насърчаване на родителската отговорност при отглеждането на детето и грижата за неговото образование и развитие“; Основание: въвеждането на термина „родителска отговорност“, заменящ термина „позитивно родителство“.

11. Чл. 9 (3) „Родителите, настойникът или попечителят или другите лица, които полагат грижи за детето, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 21, ал. 2, и имат право да поискат промяна на мерките при изменение на обстоятелствата“ да се промени така: „Родителите, настойникът или попечителят или другите лица, които полагат грижи за детето, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон и имат право да поискат промяна на мерките при изменение на обстоятелствата“. Основание: промяната в чл. 7 и преамбюла, че „Семейството е основната институция, която представлява най-добрия интерес на детето“ във всички добре уредени отношения родител – дете, останали случаи са изрично споменати в „Най-добрите интереси на детето“ от ПЗД.

12. Чл. 14 (2) „Детето има право на закрила срещу всяка форма на насилие, изоставяне или експлоатация, която засяга живота, здравето или развитието му“ да се промени така: „Детето има право на закрила срещу всяка форма на трайно насилие съгласно чл. 3 (26, 27), изоставяне или експлоатация, която засяга живота, здравето или развитието му“. Основание за добавянето на „трайно“ е елиминирането на всички възможни инцидентни действия, които нямат пряко въздействие върху психическото или физическото развитие на детето, а са поправими.

13. Чл. 17 (1) „Не се допускат деца до обществени места, в които няма обособени помещения за непушачи, в които се представят програми с еротично или порнографско съдържание, организират се хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, предлагат се сексуални услуги или консумация на психотропни вещества.

(2) Общинските съвети и държавните органи по този закон могат да приемат и други ограничителни мерки с цел осигуряване на безопасността на децата и на тяхното нормално физическо, умствено, психично, социално и образователно развитие“ да се промени така: „Не се допускат деца до обществени места, в които няма обособени помещения за непушачи, в които се представят програми с еротично или порнографско съдържание, организират се хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта“. Основание: предлагането на сексуални услуги или консумация на психотропни вещества е незаконно и за възрастните. Алинея 2 би следвало изцяло да отпадне, тъй като създава неограничени възможности за субективно действие от страна на Общинските съвети и държавните органи.

14. Чл. 20 (1) „Детето формира възгледите си свободно и с подкрепата на родителите си, настойника или попечителя“ да се промени така: „Детето формира възгледите си свободно и с участието основно на родителите си, настойника или попечителя“. Основание: чл. 2, ал. 1 и чл. 5, чл. 14, ал.1 и 2, от Конвенция на ООН за правата на детето.

15. Чл. 23 (3) „Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности“ – би следвало изцяло да отпадне, тъй като влиза в противоречие с чл. 37 (1) от Конституцията.

16. Чл. 27 (5) „прилагане на мерки за семейно планиране и репродуктивно здраве, включително информиране за опасностите на ранната бременност, предпазването от нежелана бременност и за безопасното й прекратяване“ да се промени така: „прилагане на мерки за семейно планиране и репродуктивно здраве, включително информиране за опасностите на ранната бременност, предпазването от нежелана бременност и за безопасното й прекратяване при изричното информиране и съгласие на родителите“. Основание: чл. 2, ал. 2 от Конвенция на ООН за правата на детето.

17. Чл. 29 (1) „Министърът на здравеопазването и министърът на образованието, младежта и науката осигуряват прилагането на подходящи учебни програми за сексуално и репродуктивно здраве и семейно планиране в системата на предучилищното и училищното образование“ да се промени така: „Министърът на здравеопазването и министърът на образованието, младежта и науката осигуряват прилагането на подходящи учебни програми за сексуално и репродуктивно здраве и семейно планиране за деца над 12 години при съгласието на родителите“. Основание: чл. 3. ал. 2, чл. 34 от Конвенция на ООН за правата на детето.

18. Чл. 29 (2) „Органите по ал. 1 насърчават организациите с нестопанска цел, работещи в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и семейното планиране и си сътрудничат с тях при обучението на децата и учениците, както и при изпълнение на информационни кампании в тази област“ да се промени така: „Органите по ал. 1 насърчават организациите с нестопанска цел, работещи в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и семейното планиране и си сътрудничат с тях при обучението на децата над 12 години, както и при изпълнение на информационни кампании в тази област при съгласието на родителите“. Това уточнение за възрастта е важно, тъй като така се дава възможност на родителите да запознаят децата си с нужната информация по тези въпроси със съответния подход за всяко отделно дете. Основание: чл. 3. ал. 2, чл. 34 от Конвенция на ООН за правата на детето.

19. Чл. 31 (3) „Съгласието на родителя или попечителя на дете, навършило 16 години, не е необходимо за извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания, определени с наредба на министъра на здравеопазването“ би следвало изцяло да отпадне. Основание: наложителното спешно, животоспасяващо лечение на дете, отказало такава помощ и все още крехкото развитие на детето на тази възраст.

20. Чл. 35 (1) „Детето осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности.

(2) Правото по ал. 1 за дете, ненавършило 14 години, се упражнява от родител или от настойника му“. Този член указва ясно, че детето, родителят или настойникът могат да изберат вида обучение, което да бъде уточнено в алинея (3) „Детето има право на друго образование по избрана от родителя чуждестранна или българска учебна програма, или по изготвена от родителя такава. Ученикът, избрал такава програма, има правото да се явява на приравнителни изпити след 4-ти, 7-ми и 12-ти класове към системата на училищното образование“. Това право на детето следва да се въведе именно в този Закон за детето, тъй като не представлява форма на училищното образование. В следваща алинея (4) би следвало да се добави: „В защита на всеобщото добро тези ученици следва да са способни да покрият образователния минимум, състоящ се в обобщен тест по обща култура, включващ минималните знания по основните предмети за съответния клас, без значение от възрастта на ученика”.

Като необходимо уточнение, което би следвало да се направи в Конституцията предлагаме чл. 53 (1) „Всеки има право на образование.

(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително“ да се промени така: (2) „Образованието до 16-годишна възраст е задължително“. Това предложение важи и за проекта за ЗУО – в чл. 2 (2) „Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително“ да се промени така: (2) „Образованието до 16-годишна възраст е задължително“. Основание: чл. 26, ал.3 от ВСЕОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ за правата на човека и чл. 14. ал. 1 и 2 от Конвенция на ООН за правата на детето.

21. В “Принцип на най-добрите интереси на детето”, Чл. 43. „При решаване на всички въпроси, отнасящи се до местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и задължения и личните отношения с родителите, най-добрите интереси на детето са първостепенно съображение”.  Този член би следвало изцяло да отпадне. Основание: той е твърде неясен и „висящ”, без съответното конкретизиране и създава условия за извеждане на детето от семейството по субективни причини, определяни като негов „най-добър интерес“. Той е излишен и по причина, че по-надолу в самия законопроект има ясни текстове за местоживеенето на детето при разделени родители.

22. Чл. 45 (2) „Родителите нямат право да използват насилие, принуда и други методи на възпитание, които накърняват достойнството на детето“ да се промени така „Родителите нямат право да използват насилие, принуда и други методи на възпитание, в съответствие с чл. 3 (26, 27). Основание: „достойнството на детето“ е много неясен и общ термин, който дори не е дефиниран в раздел „Определения“ от ПЗД.

23. Чл. 49 (1) „При разногласие между родителите и детето, то може да потърси съдействие от дирекция „Социална подкрепа“ по настоящия си адрес. На детето се осигурява среща-разговор с вещо лице-психолог, който консултира детето и при нужда, съвместно със социален работник от съответната дирекция „Социална подкрепа“, се изработва план за работа с детето и членовете на семейството му“ да се промени така: (1) „При нарушение на най-добрите интереси на детето, то може да потърси съдействие от дирекция „Социална подкрепа“ по настоящия си адрес. На детето се осигурява среща-разговор с вещо лице-психолог, който консултира детето и неговите родители с цел възстановяване на отношенията родител – дете, но при невъзможност за възстановяване на тези отношения, съвместно със социален работник от съответната дирекция „Социална подкрепа“, се изработва план за работа с детето и членовете на семейството му“. Основание: промените в чл. 7 (1), а именно преамбюла, че „Семейството е основната институция, която представлява най-добрия интерес на детето“.

24. „Спешно настаняване

Чл. 84. (1) Спешното настаняване извън семейството е временна мярка за закрила, която се предприема в случаите, когато съществува непосредствена опасност за здравето или за живота на детето, или когато детето е намерено в безпомощно състояние или е изоставено след раждането.

(2) Настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнал или след активно набиране на информация от социалните работници в дирекцията със заповед на директора на дирекция „Социална подкрепа“.

(3) При спешно настаняване извън семейството проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта по ал. 2.

(4) При необходимост от промяна на мярката за закрила или прекратяване на настаняването директорът на дирекция „Социална подкрепа“ издава нова заповед.

(5) Дирекция „Социална подкрепа“ отправя молба до Районния съд по настоящия адрес на детето за налагане на мерките по заповедите по ал. 2 и 4 след приключване на проучването в едномесечен срок от издаването им.

(6) Съдът се произнася в едноседмичен срок от постъпване на молбата по ал. 5 въз основа на докладите по ал. 2 и 4 и на заключение на вещо лице – психолог, предварително запознато със случая.

(7) Срокът за настаняване е не по-дълъг от три месеца.

(8) След изтичане на срока на настаняването съдът изисква актуален социален доклад от дирекция „Социална подкрепа“ по настоящия адрес на детето и становище на вещо лице – психолог за промяна на мярката за закрила“.

Този член би следвало изцяло да отпадне. Основание: създава възможност за незабавно извеждане на детето от семейството без съгласието на родителите, а основанията за това не са доказуеми, тък като няма предвидено призоваване в съда нито на родителя, нито на свидетели; ако има „спешна опасност за живота на детето“ в собственото му семейство, то това обикновено значи, че се извършва престъпление, като в такъв случай влиза в действие НК и, ако сроковете в него се променят, т. е., ако се ускорят процедурите, той би бил едно добро и работещо решение в подобни случаи.

25. Чл. 123 (1) „Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.“ и (4) „В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.“ Тези две алинеи от чл. 123 би следвало изцяло да отпаднат, защото създават директни механизми за осиновяване против волята на родителите на техните деца по субективни причини. Този текст е вреден и опасен, и не защитава интересите на родителите, нито на децата.

26. Чл. 196 (2) „Детето има право на защита срещу методи на възпитание, нарушаващи неговото достойнство, срещу физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси“ да се промени така: „Детето има право на защита срещу методи на възпитание, в съответствие с чл. 3 (26, 27)“. Основания: „достойнството на детето“ и „друго насилие“ са твърде неясни и общи термини, които са несъществуващи в правото категории.

27. Чл. 198 (1) „Лице, на което стане известно, че дете е жертва на насилие, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социална подкрепа“ или Министерство на вътрешните работи“ да се промени така: „Лице, на което стане известно, че дете е жертва на насилие съгласно чл. 3 (26, 27), е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социална подкрепа“ или Министерство на вътрешните работи“. Основание: уточняване, което е необходимо с цел елиминиране на всички възможни инцидентни действия, които нямат пряко въздействие върху психическото и физическото развитие на детето, а са поправими.

28. Чл. 200 (1) „За осигуряване на защита на дете, в риск или жертва на насилие или експлоатация, дирекция „Социална подкрепа” създава мултидисциплинарен екип, членовете на който работят заедно до приключване на случая. Екипът разработва план за действие за защита на детето или за предотвратяване на насилието“ да се промени така: „За осигуряване на защита на дете, в риск или жертва на насилие или експлоатация съгласно чл. 3 (26, 27), дирекция „Социална подкрепа” създава мултидисциплинарен екип, членовете на който работят заедно до приключване на случая. Екипът разработва план за действие за защита на детето или за предотвратяване на насилието“. Основание: уточняване, което е необходимо с цел елиминиране на всички възможни инцидентни действия, които нямат пряко въздействие върху психическото и физическото развитие на детето, а са поправими.

29. Чл. 204 (2) г) „разработва, в сътрудничество с министъра на на образованието, младежта и науката, държавните образователни изисквания и учебни програми в областта на здравното образование на децата, включително за сексуалното и репродуктивно здраве и семейно планиране“ да се промени така: „разработва, в сътрудничество с министъра на образованието, младежта и науката, държавните образователни изисквания и учебни програми в областта на здравното образование на децата, включително за сексуалното и репродуктивно здраве и семейно планиране при съгласието на родителите“. Основание: чл. 3. ал. 2, чл. 34 от Конвенция на ООН за правата на детето.

30. Чл. 210 (3) „Анонимни жалби и сигнали, с изключение на тези, които се отнасят до насилие над дете, както и такива за нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат“ да се промени така: „Анонимни жалби и сигнали, с изключение на тези, които се отнасят до насилие над дете съгласно чл. 3 (26, 27), както и такива за нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат“. Основание: уточняване, което е необходимо с цел елиминиране на всички възможни инцидентни действия, които нямат пряко въздействие върху психическото и физическото развитие на детето, а са поправими.

31. Чл. 221 (7) “Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, който в нарушение на чл.34, ал.3 не осигурява редовното присъствие на детето на учебни занятия за времето, през което то подлежи на задължително предучилищно или училищно образование, се наказва с глоба в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение – с глоба в размер от 500 до 2 000 лв.” да се промени така: “Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, който в нарушение на чл.34, ал.3 и чл. 35, ал.3-5 не осигурява редовното присъствие на детето на учебни занятия за времето, през което то подлежи на задължително предучилищно, училищно или домашно образование, се наказва с глоба в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение – с глоба в размер от 500 до 2 000 лв.” Основание: добавяне на уточнение относно направените предложения в точка 5 по-горе.

32. Чл 221 (10) „Който в нарушение на чл.23, ал.3 въвлича дете в политически, религиозни и синдикални дейности се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение с глоба от 4000 до 5000лв“ да се промени така: „Който въвлича дете в политически, религиозни и синдикални дейности без съгласието на родителите се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение с глоба от 4000 до 5000лв“. Основание: предложението за отпадане на чл. 23 (3); чл. 2, ал. 1 и чл. 5, чл. 14, ал.1 и 2, от Конвенция на ООН за правата на детето; влиза в противоречие с чл. 37 (1) от Конституцията.

Юлияна Матеева

Децата са си деца, когато се забавляват, занимават с интересни и приятни неща, и изучават света около себе си по свой собствен начин. Точно това правехме и ние, и така постепенно, следвайки естествения темп на детето ни, започнахме с ученето на английски език. Голямата ни дъщеря прояви интерес в произнасянето на буквите и думите от 2-годишна и сега за нея ученето е приятно, четеейки свои любими книжки и на български, и на английски език, решавайки интересни задачи. При малките деца ученето винаги става под формата на игра.

В Англия домашното образование е легализирано, образованието е задължително, а не училището! Това си оказва своето благотворно влияние във всички форми на образованието. Регламентираните причини детето да учи вкъщи могат да бъдат:

· Разстояние или достъп до местно училище
· Религиозни или културни вярвания
· Философски или идеологически възгледи
· Недоволство от системата
· Агресия в училище
· Като кратковременна мярка по определена причина
· Специални образователни нужди или такива, които се определят от възрастта, способностите и наклонностите на детето.

Колкото до принудата за посещение на държавно училище у нас, тя е твърде недомислена, поради факта, че самите държавници, участвали в изготвянето, изразяват мнението, че в случай, че нашите възгледи като родители са други и се различават от тези в училището, ще си ги обучаваме вкъщи. Тогава, щом е така, следва и нормалната стъпка да узаконят този вид образование, за да имаме избор при кандидатстването във висшите училища, а не само да изказват благопожелания.

Лично за мен, тъй като детето ни от малко показа заложби в балета, домашното образование дава много добра възможност тези му занимания да не пречат на доброто му образование, където също има добра почва за развитие, както вече споменах по-горе. Нашата ученичка се справя чудесно по математика, английски и български език, мечтае си да стане лекарка и балерина, и всичко върви в хармония с цялостното й развитие, нищо не е за сметка на нещо друго.

Протокол 1, Член 2 от ЕКЗПЧОС гласи -

„Право на образование

Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.“

Според този текст родителите имат право да избират типа образование на своите деца. Въвеждането на определен минимум на морално, интелектуално и социално образование се приема като защита на всеобщото добро и като превантивна мярка срещу злоупотреби, които възникват навсякъде, макар и в дадения случай вероятността за такива да е много по-малка.

Юлияна Матеева

Замисляли ли сте се, кое е предизвикало насаденото мнение, че децата биха имали добро поведение в детската градина и коренно различно и недисциплинирано поведение вкъщи?! Има много въпросителни в тази посока, а отговорите като че ли ни насочват съвсем недвусмислено и тенденциозно към презумптивното твърдение, че родителите не могат да се справят с отглеждането и възпитанието на малките си деца. Ето тук бих попитала: „Ако на 3-6 години родителите не могат да възпитат децата си в послушание, как  биха очаквали децата им да ги слушат и следват на 13-15-20 години?”

Едно твърдение, което е обусловило по-горното заключение, е, че родителите не съзнават колко е важен режима за децата им, а също и, колко той облекчава в ежедневието собствения им живот. Странно, защото режимът за първи път се създава в семейството от бебешката възраст на детето и дори е много по-строг и деликатен от режима в по-горна възраст. Освен това, когато обмисляте режима на децата си вкъщи, вие можете да се съобразите с две неща: с индивидуалните особености на детето – има деца, които леко установяват режим за сън, например, (а има и деца, на които им трябва по-малко време за сън, или изобщо не им трябва дневен сън) – и със здравия разум: подобни съображения са несъстоятелни в детските градини, където детето, което не спи, чака „търпеливо“ в леглото си другите, губейки много ценни часове от живота си. Има достатъчно много и по-качествени ситуации, в които можете да научите своето дете на необходимото търпение.

Целта на дисциплината е да помогне на детето да избере приемливо поведение и да го научи на самообладание. Също така, не можете да научите на дисциплина детето, ако единия ден го „санкционирате“ за неспазване на правилата, а на другия ден игнорирате същото поведение. Последователността в това отношение ще научи детето на това, което очаквате.

Любовта към детето е особено важна, когато говорим за възпитание, а никой не би могъл да покаже повече любов от родителите. Като родител, вие сте отговорен за възпитанието и обучението на вашето дете. Така начинът, по който изразявате корекциите на поведението му, би могъл да бъде съобразен с начина, по който то ще ги получи и разбере. Винаги можете да уверите детето си, че въпреки вашите изисквания и очакванията към него да се държи по-добре, вие го обичате безрезервно и безпрекословно. Поощренията и похвалите към детето в дадени ситуации, когато то се е коригирало, затвърждават положителното поведение и правят по-нататъшната ви комуникация в тази област много по-лесна.

Юлияна Матеева

1. Намаляване на стреса

Стресът кара мозъка да въвлича системите в изпращане на информация към реактивния мозък (автоматична реакция – борба, бягство, замръзнало състояние) и пречи на информацията да протече към по-висшите нива на рефлективния, съзнателен мозък (предната част на кората на главния мозък), където е изградена дългосрочната памет.

По тази причина това, което можете да направите преди времето за учене, е да въведете време за приятни емоции (любими песни и игри) или изненади (забавна картинка или история, принтирани от интернет). Това ще намали стреса по време на ученето и ще отвори мозъчните звена, които спомагат за съхраняването на повече активна информация.

2. Грабване на вниманието

Запомнящите се събития създават дългосрочната памет. Прегледайте какво ще учи детето ви малко по-напред в програмата, окачете плакати, загатващи за тази тема и насърчете детето да се опита да познае каква ще е темата. Любопитството отваря мозъчните сетива и, когато темата дойде на дневен ред в училище, това ще предизвика неговото заострено внимание.

3. Цветовете

Мозъкът отваря врата само на малка част от билионите частици сетивна информация, които са достъпни всяка секунда. Един филтър в подкорието (несъзнателния, автоматичен, животински мозък) решава какво да влезе. Цветът е нещо, което преминава през този филтър много успешно. Дайте на детето си да използва цветни химикали, цветни листи или карти, за да наблегнете на нещо, което е от особено значение. Може да сложите на стената картина на светофар и детето може да използва зеления, оранжевия и червения цвят в реда на значимост – подобно на светофара.

4. Нещо ново

Ако прибавите нещо ново към процеса на учене, този процес ще стане по-запомнящ се. Използвайте видео клипове от интернет, интересни снимки или разкажете интересна история точно преди детето ви да започне да учи. Неговата сигнална система ще бъде по-отворена към процеса на учене и ще запомни информацията, която идва след ново преживяване.

5. Лично значение

Децата трябва да са достатъчно заинтересувани от информацията, която учат или да я считат за важна лично за тях, за да може тя да премине през филтрите на мозъка и да бъде складирана като памет. Използвайте интересите на детето си, за да ги свържете с материала, който учи. Измисляйте истории заедно, използвайки информацията от учебния материал. Историите са чудесен начин да се запомнят нови неща, защото мозъкът на детето ви израства, слушайки истории и моделът за запаметяване на историите е залегнал неизменно в мозъка му.

6. Свързани спомени

Мозъкът пази информация в краткосрочната памет за по-малко от минута, освен ако тя не бъде свързана с предишно знание. Активирайте предишното знание на детето си, като му припомните неща, които сте правили като семейство или, които то е научило по други предмети, свързани с новата информация.

7. Модели

Мозъкът е орган, търсещ модели. Когато децата ви разбират връзките между новото и предишното знание, мозъците им могат да свържат новата информация с определена категория на съществуващо знание дългосрочно. Графиките, мнемотехническия способ, изброяването на прилики/разлики и правенето на аналогии изгражда дългосрочните модели в паметта.

8. Мисловно управление на дългосрочната памет

Веднъж след като информацията стигне до висшите нива на мозъка, детето ви трябва да направи нещо с нея, за да изгради постоянна памет. То може да преразкаже информацията в писмен вид със свои собствени думи. Това може да стане и под формата на рисунки, скечове, песни, танци, сатира или комикси.

9. Практиката затвърждава информацията

Информацията от всяко от сетивата се складира в тази част на мозъка, която е специфична за дадената сетивност. Преговорете материала, използвайки многостранни сетивни дейности, така че различните неутрални звена да складират знанието в различни участъци на мозъка. Мозъците на децата ви ще изградят многобройни пътища, водещи до складираната памет, които правят възстановяването по-ефективно. Когато дадена памет е била припомняна често, това повтарящо се неутрално серийно активиране засилва паметта – подобно на упражняването на мускул.

10. Синапси

Предавателите на нервни импулси, мозъчните транспортни протеини, които са нужни за изграждането на паметта и вниманието, се изтощават само след десет минути, през които се върши една и съща дейност. Синапсите на мозъка си отпочиват, когато помагате на детето си да смени учебната дейност, за да може мозъкът да се зареди отново с нужните химически вещества. Това могат да бъдат стречинг упражнения, пеене или представяне на думите от речника с жестове. Само след няколко минути освежения мозък на детето ще е готов за ново запаметяване.

Д-р Джуди Уилис

Превод: Юлияна Матеева

Оригинална статия

В края на 40-те години на миналия век, американският лекар Глен Доман, работейки в института във Филаделфия, започва да се занимава с деца с мозъчни травми. Заключението до което стига е, че стимулирайки едно сетиво, може да се увеличи рязко активността на мозъка като цяло. С помощта на външни методи, той се опитал да стимулира „резервните“ клетки на главния мозък, но не и болните. За да фиксира поглед детето, е започнал да му показва картончета с нарисувани червени точки, постепенно увеличавайки количеството им, а и интензивността на заниманията. После – думи, картинки и т.н. Методът успял. След месеци упорит труд, мозъкът на безнадеждно болните деца започнал да работи и да се развива. Изследвайки десетки хиляди деца, Доман твърдял, че да обучиш едно дете на 3-4 г. да чете е много по-лесно, отколкото да научиш 7 годишно. Този извод той прави за болни деца. Естествено, че при здрави, методът също работи.

Лингвистичните способности са вродена функция на човешкия мозък. Колкото по-малки са децата, толкова по-лесно могат да се научат на всичко, което им предложите по подходящ начин. Твърдението, че детето е готово да се учи да чете едва на 6-7 г., е абсурдно.

В случай, че заниманията на едно дете, обаче, са „предозирани“, има реална опасност то да загуби интерес. Когато се занимавате с детето редовно и по-малко, могат да се постигнат много добри резултати. Децата непрекъснато търсят с какво да се занимават. Основната задача не е подготовка за училище, а подготовка за живота като цяло.

Юлияна Матеева

О1: Първо, да си изясним въпроса, кое поражда желанието за общуване и контакт с околните? Това са новите неща, които сме научили; впечатлението, което ни е направила новата книга, която сме прочели или хубавият филм, който сме гледали; новите танци, спорт или изкуство, които сме усвоили. Тук мисля, че е излишно да споменавам, че голямата амбиция за изява у по-будните и умни деца, но без покритие, т. е. без знания, впечатления и умения, ги поставя в доста смешна и нелепа позиция, а крайният резултат е липса на качествено общуване и създаване на породените от това явно противоречие конфликти и излишни спорове.
Когато с едно дете се работи вкъщи от ранна възраст и то учи по програма, изпълнявайки ежедневно набелязани цели, детето расте с увереността, че знае и може, и при всеки един контакт с други деца (които са многобройни – с приятели, познати, школи, кръжоци, детски центрове) то споделя адекватно тези свои знания, без наличието на така разпространеното противоречие между амбиция и реални умения. При това, докато детето е малко, всички тези контакти се случват в присъствието на неговите родители, които могат да се намесят при евентуална неадекватна реакция и да го научат как то само да се справя при възникнали подобни ситуации впоследствие – а както всички знаем, най-добре се обучава, докато се практикува наученото, не отдалеч, не на теория.
Колкото до контактите на детето с околните на опашката в магазина, в автобуса или правилното отношение към вредите за здравето му (наркотици, неморално поведение) – всичко това може да се научи единствено вкъщи.

В2: Как родителите най-добре ще знаят, кое е най-добро за техните деца?

О2: Отговорът на този въпрос е много явен – родителите знаят, кое е най-добро за техните деца, защото ги познават най-добре, защото с грижовното си отношение предразполагат децата си да покажат най-добре своите таланти в ситуации, в които никой друг не може да го направи.

Юлияна Матеева