Курс по рисуване – Хасовица ’09, със снимки от полите на Родопите
Лекционен материал
Изобразителното изкуство предава много точно идеите, емоциите и чувствата на художника, който изразява с рисуване това, което е във въображението му. Изобразителното изкуство, както и всяка друга област изисква талант, но и много труд. Когато художникът има вдъхновение и желание да излее така да се каже нещо на белия лист, трудът е сладък и след това неминуемо следва удовлетворението.
Има многобройни техники, с най-иновативните бои, релефни, блестящи, със звездички, с различни примеси, но, както знаем не всичко, което блести, е злато. Има няколко на брой техники и когато се борави с тях умело, всяка картина неминуемо може да се превърне в шедьовър. Основните техники ще разгледаме в три глави:
1. Геометрия на картината
2. Похвати за умело боравене с черния молив
3. Правилно боравене с цветовете
Колкото и голям да е таланта при използване на техниките, една, нарисувана така да се каже само по задължение, творба не би заинтригувала никого. Много е важна живата идея и вдъхновението или всеки да намери точно това, което за него е ценно, скъпо, красиво. Навремето, когато нарисувах две от картините си, много ми харесваха големи поляни, пълни с цветя, изпълващи цялото платно, както и кон с развяна от вятъра грива, препускащ на свобода. Това, което желаете да нарисувате, е вътрешна потребност, а рисуването е изразното средство, чрез което изкарвате навън тази своя потребност, казвате нещо чрез своя опит, чрез своето усещане за света около вас.
Така че същественото е всеки да усети това, което е от особено значение за него самия. Тогава започва подготовката с похватите, средствата и техниките, които използваме, за да приведем това, което е във въображението ни в картина, в творба, в нещо, което другите могат да видят.
1. ГЕОМЕТРИЯ НА КАРТИНАТА
Първата стъпка е да преценим как да разположим основните елементи, които искаме рисунката ни да включва – това, което в изобразителното изкуство наричаме композиция. В много случаи разположението на основните елементи е най-добро, когато те са разположени в следната схема:
Това е така нареченото правило на третините. Чрез него с определени първите места, по които окото се плъзга, когато се погледне една картина или местата, на които погледа се спира. Забележете, че основните елементи в картината, която използваме за образец по-долу, не са разположени в центъра на картината, а са фокусирани в следните точки – Долна Дясна, Горна Дясна, Долна Лява и Горна Лява точки. Двете най-добри събирателни точки са Долната Дясна и Горната Дясна, тъй като обикновено очите се плъзгат от долния ляв ъгъл на картината, към центъра до дясната Долна и Горна „горещи” точки, за да се съсредоточат върху основния обект в картината. А „Златното правило” за най-доброто разположение на основния елемент е в дясно върху най-видимата Дясна точка. В допълнение останалите елементи са разположени близо до останалите събирателни точки (например птицата), но не и върху тях, защото това би създало конкуренция за основната събирателна точка.
В добавка към правилото на третините и на това „Златно правило” има и други правила на така наречените приложени фигури в зависимост от това какви елементи рисуваме и в зависимост от линията, по която ги разполагаме. Такива фигури биха могли да бъдат правоъгълник, триъгълник, кръг и други, както в картините по-долу:
В тези случаи също важи правилото на третините. Това са само фигури, които използваме за по-хармоничното разположение на основните елементи и когато самото им разположение е подходящо да се оформи по съответните фигури.
Тук е мястото да кажем какви са техниките и при рисуването в перспектива, тоест в дълбочина. Има няколко фигури, които се получават, когато застанем срещу обект, нарисуван в перспектива. Първата фигура е триъгълник. Тя се получава обикновено, когато рисуваме пътека, както пътеката в картините ми по-долу.
При рисуването на пътека в перспектива, тя се разширява, когато е нарисувана по морето, огряно от слънцето и се стеснява, когато е нарисувана в планински пейзаж, в който постепенно се отдалечава от погледа. Когато искам да нарисувам цветя, например хризантеми, рози и др., подредени в редица, как биха изглеждали те в перспектива? Получава се фигурата на трапец, както може да се види много добре при маргаритите в картината по-горе. Това са естествено оформящи се фигури и е добре да се имат предвид за съразмерното и адекватно подхождане при оформянето на преден и заден план.
2. ПОХВАТИ ЗА УМЕЛО БОРАВЕНЕ С ЧЕРНИЯ МОЛИВ
Когато рисуваме с молив, предимствата са големи. Можем лесно да контролираме щрихите, линиите и пълнежа; понякога е нужно само лек акцент, за да се оформи един много ефектен елемент, който с бои или пастели би изисквал много повече усилия. Основното е да начертаем първо мислено в съзнанието си какво искаме рисунката ни да включва. От там започва всичко. След това – какви са правилата за една добра рисунка? Важно е да се рисува с малки стъпки, т. е., вместо да направя чертата бързо и рязко, аз бих я направила по-бавно и внимателно, когато искам тя да бъде основна и по-дебела, или постепенно оформяща се, когато искам да направя пълнеж или допълващи щрихи, но винаги сигурно и след като предварително сме си представили как трябва да я нарисуваме, леко в началото, след това удебеляваме. Рисуваме с мек молив за уплътняване на основните щрихи и с твърд за фините и прецизните. Когато първоначално очертаваме формата на фигурата, която искаме да нарисуваме, също използваме твърд молив. Вижте по-долу пейзажа, който нарисувах с похватите, които току що описах за боравене с черния молив.
Забележете как веждите, косата и други елементи са нарисувани само с няколко щрихи и въпреки това черния молив ги прави много ефектни и атрактивни. Вярно е, че сега мога да направя косата кафява, очите сини, морето синьо, но ефектът на черно-бялата рисунка е друг, лично на мен така ми харесва повече и съм го оставила така.
Друго, което е съществено при рисуването с черен молив, е противопоставянето на кривите. Много добър и спиращ погледа ефект се получава при използване на противоположни криви в черно-бялата рисунка. Тази техника се наблюдава при рисуването на лице и на човешко тяло, където в болшинството от случаите наблюдаваме криви, а не прави линии, противоположни една на друга. Забележете противоположните криви, описващи веждите и кичурите коса, създаващи плавно и хармонично, но същевременно интересно взаимодействие на отделните елементи, включени в рисунката.
Светлосенките рисуваме с мек молив, като се правят постепенно оформящи се линии, подобно на допълващите щрихи и пълнежа. Те придават обем и триизмерност на предметите и обектите. В картината по-долу съм направила светлосенките с темперни бои, което представлява втората стъпка или завършения вариант след овладяването на светлосенките с черен молив. Това са светлосенките по крилата, тялото и опашката на гълъба, по пътеката и планините. Тук отново можем да видим ефекта на противопоставяне на кривите, подчертан със светлосенките, в крилата и тялото на гълъба. Този ефект се получава естествено, но е важно да уловим точния ъгъл, от който ще нарисуваме именно това взаимодействие между крилата и тялото за едно по-добро въздействието на елемента като цяло.
3. ПРАВИЛНО БОРАВЕНЕ С ЦВЕТОВЕТЕ
При оцветяването е важно балансираното използване на студени и топли цветове. По правило сините и зелените нюанси са студени, а жълтите и червените – са топли. Има някои нюанси на синьото, които са топли, те могат да се разграничат като се изсветлят с бяло. Средиземноморското синьо, например, има леко червеникав оттенък, когато се изсветли с бяло, за разлика от тъмносиньото. Освен това съществува и разлика във възприятието на даден цвят в зависимост от това какви цветове са разположени до него, като той може да стане по-топъл или по-студен. Например, ако искаме да придадем с творбата си усещания като уют, топлина, любов и грижи, използваме топли нюанси. В изобразителното изкуство има различни стилове – живопис, натюрморт, стилизирано изкуство и др. Какъвто и стил да изберем за творбата си важно е каква ще е композицията, техниката за рисуване в дълбочина и боравенето с черния молив, които вече подробно описахме в първа и втора глава.
Живопис е вид изобразително изкуство и представлява нанасяне на цветни бои върху хартия, платно, дърво, стена, стъкло, коприна и други. Принципно тя се изгражда на баланса между топли и студени цветове. Нейни изразни средства са мазката, цветното петно, фактурата на живописния слой. От първостепенно значение за нея е колоритът. Има няколко техники при живописното изкуство.
Темпера (още яйчена темпера) е доминиращ и основен модел на рисуване и асоциираните му техники, които са били преобладаващи през европейското Средновековие. Самите темперни бои са едни от най-древните и до изобретяването и разпространението на маслените бои са били основен материал. Те са правени, като към яйчен жълтък се е добавял пигмент.
Маслени бои е общо понятие за бои, при които пигментите са разтворени в различни видове масла. Използват се основно в живописта. Като „носител“ на пигментите се използват ленено, маково, слънчогледово, орехово и др. масла. Обикновено се продават в метални туби.
Поради гъстотата им, маслените бои обикновено се използват с разредител, най-често с терпентин. Степента на разреждане на боите предопределя плътността на покриваемост. В най-разредена форма и при маслените бои се използва терминът „акварелна техника“. При неразредени бои и при по-дебело покритие (което може да достигне няколко сантиметра) е налице „релефна техника“ и т. н.
Една от картините ми с маслени бои
Живописта с маслени бои се отличава от тази с темперни или акрилни бои най-вече по дългия период на съхнене на творбата. По тази причина маслените бои се считат за една от най-сложните и скъпи техники в живописта. Освен това използването им технологично предпоставя покриването на картинната повърхност (платно, дърво и мн. др.) с някаква основа, наречена грунд (от тук: грундиране).
Маслените бои се отличават с дълготрайност и картините, нарисувани с тях, могат да се съхраняват добре. Характерна е, също така, дълбочината на цветния тон.
Акварел (на италиански: acquerello, водни бои) е както размиващата се във вода боя (водна боя), така и творбата, която се рисува с нея с четка върху хартия, а в източната традиция (Китай, Япония, Корея) – често и върху текстилна основа.
Акварелните бои дават светли, ефирни тонове. Живописната техника предполага полагането на боите така, че под тях да прозира белотата на основата. По-често се търси игра на цветовете, отколкото уточнен контур. Нерядко основата, върху която се рисува, е влажна. По правило, за разлика от други живописни техники, боите не се смесват. Техниката лесно се съчетава с гваш и рисунка с туш. Гваш (от френски gouache) е вид водна боя от минерален произход, приготвена в разтвор с растителен клей (гума арабика, декстрин и др.). Той има голяма покривна способност и с него се работи върху хартия, най-вече при рисуване на плакати и илюстрации.
А това е и запис на самото провеждане и представяне на курса по рисуване в Родопите с рисунките на децата и безброй запечатани незабравими моменти:
Юлия Матеева
На училище вкъщи 
Вашият коментар